Тъй като вече няколко човека ми казаха, че някой хора четата по-лесно, отколкото гледат, реших да публикувам сценария на клипът за вибрационната вселена.
Повечето хора, които имат свръхсензитивност (ясновидци) ще ти кажат, че това не е точно така. Често описват всяко нещо/обект като леко вибриращ, движещ се, buzzing. Всяко място където тече електричество също така, издава конкретен шум. Ти също можеш да го изпиташ на практика, ако си разшириш сетивата чрез магически гъби, lsd или аяхуаска, но не те съветвам, ако нямаш адекватната подготовка (разбирай: нагласа). Аз лично нямах нужда от наркотици за да изпитам тази реалност, за мен паническите атаки бяха предостатъчни. Това е, защото човек вижда това, което е способен да вижда.
Хората също вибрират. Ако аз самата вибрирам с друга честота, ще мога да възприемам всичко, което е на това ниво на вибрация. Представете си го като радио станция. Настройвайки радиото на 104 MHz , ще чувате всичко, което съответства на тази вибрация. Jazz fm в случая. Но ако вие сте приемника, което е факт, защото атомите от които е съставено всичко във вселената са жужащи кълбца енергия – вие ще получавате всичко, което е на конкретната вибрация, която излъчвате вие. Ако човек нямаше обоняние как щеше да знае, че нещата имат мирис? Абсолютно същото е и с малките свирчици, които са предназначени да бъдат чути единствено от кучета. Звукът, който излиза е абсолютно реален за кучето, което може да го чуе, защото то има по-широк диапазон, но е абсолютно несъществуващ за теб. А какво е звукът освен вибрация с определена честота? Тоест засичането на вибрацията зависи от инструмента, с който я засичаме.
В този ред на мисли, стигаме до абсолютно адекватното становище, че реалността зависи от личните възприятия. Когато някой е далтонист ти не можеш да му кажеш „Не, това не е червено, това е зелено“. Това е твоята реалност и това, че повече хора я споделят не означава, че тя е истинската. Той също вижда реални неща. По същата логика ако на света имаше повече далтонисти, той би трябвало да ти каже, че това, което ти смяташ за зелено всъщност е червено и да твърди, че е прав. Точно затова второто най-основно нещо, което характеризира реалността е субективната гледна точка.
Всичко е вибрация, а материята е просто сгъстена вибрация. Една мисъл, една идея, една мечта, всичко това също е вибрация и съществува точно толкова колкото и електричеството в невидимите ел. огради, които се поставят в дворовете на хората. Следователно от тук извира закона за привличането и той гласи, че всичко, което си помислиш автоматично е реално на едно друго ниво и започва пътя си към материализиране на нашето ниво. Но ако аз нямам авторитета за да осъзнаеш думите ми, няма да занимавам скептичния ти ум с псевдо-наука. Нека да викнем най-големите учени/физици, стартирайки с Никола Тесла.
Никола Тесла е известен с приносите си в областта на електричеството и магнетизма. Неговите патенти и до ден днешен са основата на съвременните електрически системи. Животът му е тема на друг клип, защото е истински интересен и най-ужасното е, че всичко, което е направил хората са оценили чак след смъртта му. Наричан е луд повече пъти, отколкото някой може да понесе, но това не го е спирало никога, затова имайте увереност, че ако ви мислят за пълни откачалки, докато говорите за нематерията, аурата и подбни неща, е много възможно да сте твърде близо до истината, която другите обаче не са готови да видят и разберат още. Може да звучи високомерно, но и това е нормално. По-високата с едно ниво вибрация вдига човек, но тази с няколко нива по-нагоре не извисява, а разстройва човека с по-ниска вибрация. Както знаете, нисък волтаж лекува, висок те убива на място. На същия принцип понякога, когато аз си мисля за космоса, вселената и необятността на всичко, започвам да умирам от ужас и да усещам дискомфорт. Това е от липса на знания. Мозъкът ми просто не е готов за „отвъд“ нещата, но някой ден, не е задължително дори да е в този живот, вярвам, че ще е.
Да се върнем на Тесла - самият Тесла е знаел (не просто вярвал) в енергията като градивен елемент на вселената (все пак е роден в гръмотевична буря в полунощ) и свидетелство за това са десетки цитати, които е оставил, които са повече от еднозначни. Един от най-разпространените му цитати е :
“If you want to find the secrets of the universe, think in terms of energy, frequency and vibration.”Ако искате да разберете тайните на вселената, мислете в насока енергия, честота и вибрация. Ще ви споделя и още няколко, за да не кажете, че вадя от контекст нещата и ги използвам по мое усмотрение. Останалите в тази насока са:
“The day science begins to study non-physical phenomena, it will make more progress in one decade than in all the previous centuries of its existence.”Моментът, в който науката започне да изучава нефизичните феномени, за едно десетилетие ще прогресира повече отколкото за всички предишни векове.
“My brain is only a receiver, in the Universe there is a core from which we obtain knowledge, strength and inspiration. I have not penetrated into the secrets of this core, but I know that it exists.”Мозъкът ми е просто приемник, в центъра на Вселената има ядро, от което всички ние черпим знание, сили и вдъхновение. Не съм проникнал в тайните на това ядро, но знам, че съществува. Тук говорим директно за това, което днес познаваме като Акаша или информационно торсионно поле, всеки си го нарича както желае. Ако имате интерес към тази тема, ще пиша/снимам и за нея в някакъв момент.
“All that was great in the past was ridiculed, condemned, combated, and suppressed— only to emerge all the more powerfully, all the more triumphantly from the struggle.”Всичко велико в миналото е било осмивано, осъждано, оборвано и потискано, само за да изплува още по-триумфално след борбата.
“Nature may reach the same result in many ways. Like a wave in the physical world, in the infinite ocean of the medium which pervades all, so in the world of organisms, in life, an impulse started proceeds onward, at times, may be, with the speed of light, at times, again, so slowly that for ages and ages it seems to stay, passing through processes of a complexity inconceivable to men, but in all its forms, in all its stages, its energy ever and ever integrally present. A single ray of light from a distant star falling upon the eye of a tyrant in bygone times may have altered the course of his life, may have changed the destiny of nations, may have transformed the surface of the globe, so intricate, so inconceivably complex are the processes in Nature. In no way can we get such an overwhelming idea of the grandeur of Nature than when we consider, that in accordance with the law of the conservation of energy, throughout the Infinite, the forces are in a perfect balance, and hence the energy of a single thought may determine the motion of a universe.”Природата може да постигне същите резултати по много начини. Като една вълна във физическия свят, в безкрайния океан, който прониква във всичко, както и в света на организмите, на живота, един импулс продължава напред понякога със скоростта на светлината, понякога толкова бавно, че с хилядолетия и хилядолетия сякаш стои на едно място, преминаващ през сложна трансформация, необозрима за хората, но във всичките си форми и фази, енергията от него винаги остава там. Единствен лъч светлина от далечна звезда падащ в очите на тиранин в миналото, може да е променил посоката на живота му, може да е променил съдбата на цели нации, може да е трансформирал повърхността на земята - толкова заплетени, толкова невъзможно сложни са процесите в природата. По никакъв начин не можем да разберем величествеността ѝ, освен когато приемем, че в съответствие със закона за запазване на енергията през вечността, силите са в перфектен баланс, и така енергията от една единствена мисъл може да определи движението на цялата вселена.
“The gift of mental power comes from God, Divine Being, and if we concentrate our minds on that truth, we become in tune with this great power.”Дарът на силата на мозъка идва от Божестевено Същество и ако концентрираме умовете си върху истината, ние сме в съзвучие с тази висша сила.
И може би един от любимите ми:
“Instinct is something which transcends knowledge. We have, undoubtedly, certain finer fibers that enable us to perceive truths when logical deduction, or any other willful effort of the brain, is futile.”Инстинктът превъзхожда знанието. Ние без съмнение имаме определени по-фини нишки в себе си, които да ни позволят да възприемаме истини, когато логичната дедукция или което и да е волево усилие на мозъка се оказва безполезно. Както виждате, Тесла е бил “наш човек” и като такъв е бил точно толкова осъждан и подлаган на тормоз както всеки носител на нови идеи в ерата, в която се ражда. Стискайте зъби, защото знаете, че го правите за бъдещето на поколенията, които ще идвате на Земята и най-вероятно след няколко прераждания и ние самите, в друго тяло, ще берем плодовете на работата си днес. Може да сте чували за това, че няма как да се радваш на сянката на дървото, което посадиш днес, но знаеш, че хората след теб ще, и това ти стига. А Тесла е от онези раци към близнаци, за които говорих в онзи мой клип за ведическата астрология, и точно това му дава тази уникална възможност да погледне науката откъм интуитвната невидима страна и намери начин да освободи човечеството от зависимостта на парите и ресурсите. Както и аспектът на Меркурий с Нептун – абстрактното мислене извън рамките на “нормалното”, което влияние присъства силно и в картата на Айнщайн. За съжаление записките, формулите и чертежите на Тесла не стигнаха до нас и са били унищожени (или скрити) от тези, на които не им е изгодно да имаме безплатна енергия, но ще дойде ден, в който друг човек (който може да е и самият той) ще се заеме и довърши започнатото от него.
Да започнем с научната част.
Всичко започва с атома. Атомът има плътно централно ядро с положителен електричен заряд, заобиколено от облак отрицателно заредени свистящи електрони. Като цяло – невидими частици на вселената, които все пак съществуват според учените, right? Това кара човек да се замисли: добре, как солидната, пипаема реалност е изградена от купчина нищо? За да се разбере това може да се направи един малък експеримент: взима се бял диск и се чертае черна линия от центъра към ръба му. След това се слага (молив) нещо в центъра за да можеш да въртиш диска в която посока искаш. Затъмни стаята, вземи нещо, което може да пуска мигаща светлина и завърти диска по часовниковата стрелка. Пет завъртания на диск да са еквивалентни на три примигвания. Гледайки го така - кръгът ще изглежда, че се движи. Което ти знаеш, че е факт. Ако направиш миганията да са пет и на всяко завъртане имаш мигване обаче, дискът изглежда неподвижен. Това показва как това дали възприемаме нещо солидно или движещо се зависи от нашата собствена способност, или на кратко - вибрация. А това дали виждаме нещо като съществуващо или не зависи отново от нея. Ако вземем loop на минаваща кола по път (като във филма Lucy) и ускорим движението на колата стократно, тя ще изчезне. Ще изглежда, че не съществува. А всъщност е там.
Окото на човек например възприема само част спектъра на видимата светлина. И то толкова малка част, че останалата част те кара да се чудиш какво точно не можеш да видиш. Цветовете пък, знаем, че не са нищо по-различни от вълни с различна честота, тоест те пак са вибрация. Мерят се в терахерцове. Херца е мярна еденица за честота. Един херц съответства на едно трептене. Тоест тези “недвижещи се, статични, оцветени в определен цвят” предмети, които наблюдаваме, са всъщност много, много… много далеч от статични обекти с определен цвят и текстура. Просто мозъкът ни приема тази честота, минава я през алгоритмите си и вече хоп – възприеаме нещата малко по-различно от това, което всъщност са наистина. Но всичко е с цел да ни бъде по-удобно съществуването, не сме „ощетени“ без причина. Толкова ни трябва, толкова имаме. Същото е и със слуха. Звуковите вълни също са в херцове, човек чува в диапазона от честоти между 20 Hz и 20 kHz, но разбира се и това варира при различни индивиди (която “аномалия” впрочем следва да покаже, че и това търпи развитие и винаги можем повече). Честоти над 20 kHz се наричат ултразвук, а под 20 Hz инфразвук, точно както над и под видимия спектър имаме инфрачервена светлина и ултравиолетова светлина. Това единственото означава, четова, което възприемаме зависи пряко от сходството на взаимодействащите си вибрации.
Атомите са вибрация, енергията е вибрация, материята е вибрация, ние сме вибрация – всичко са просто елементи с различна честота на вибрацията. Затова когато човек зададе въпроса „Какво е реалността?“ отговорът не може да е нищо по-различно от „Реалността е това, което възприемаш.“ Малко по-сложното за разбиране от човека е това, че мислите и емоциите също са вибрации, но то идва дори само когато погледнеш думата – e-motions – energy in motion. Това се биохимични процеси в тялото, импулси – вълни. Интересното и това, на което трябва да наблегнете, що се отнася до емоциите е, че всяка емоция има определена честота. Нотите имат подредба, цифрите вървят от едно до десет, цветовете на дъгата са в определен ред, който не може да се смени ей така защо сме си решили, така е и с емоциите. Те следват конкретен ред.
Спиралата на емоциите започва в най-ниското си ниво, с най-бавната вибрация с чувството за безсилие и пълна отчаяност. Чувстваш се жертва на обстоятелствата и нямаш сили да продължиш. Това са често усещанията при наличие на сериозна болест или пък тези, които следват след смърт на близък или друг тип раздаяла с някой, когото сме обичали. На следващо ниво е страхът и усещането, че всичко е твърде трудно и твърде страшно за да успеем да се справим. Следва несигурност и неувереност в собствените ни сили, но все пак по-високо от предишното ниво, защото ние все пак сме решили – “Да, ще направя нещо, просто ужасно се страхувам". Затова запомнете, че е по-добре да се страхувате отколкото да се отчайвате, това е покачване във вибрацията. След страхът имаме гняв. Това е една от стъпките, които аз предприех борейки се с паническите си атаки. Просто ти писва. И в момента в който ти писне и се ядосаш и си кажеш: “Писна ми да съм жертва, писна ми това състояние да ме ограничава, писна ми да не правя каквото искам!”, ти веднага качваш вибрацията и се чувстваш по-добре. Същото е и с музиката. Агресивната музика често е слушана от хора, които се борят със стрховете си, хора които се надъхват да успеят да изкачат следващото стъпало. Стъпалото след гневът, омразата и яростта обаче е това на притеснението и съмнението. Усещането за генерална неудовлетвореност, защото нещата просто не се случват достатъчно бързо. Мислите са песимистични и усещането все още е неприятно. Дотук е негативната скала, ако се намирате някъде в изброените усещания, предприемете стъпка нагоре, но не към абсолютната радост, която е с най-висока вибрация. Никой не може да скочи от нула до сто без да мине през останалите цифри. Припомнете си аналогията с лекуването с електричество. Затова ако се чувствате като жертва, си позволете да се чувствате като жертва, отворете вратите на страхът. Той ще ви избута до нивото, в което чувствате вина, а след това ще се ядосате, че се третирате по този начин, бутайки се все по-нагоре и по-нагоре по скалата. Средата на тази скала е апатията, разбира се. Не знаете дали се чувствате добре или зле, просто нямате желание за нищо специфично. Крачка надолу е да решите, че всъщност не сте добре, което води до песимизъм, крачка нагоре води да усещането, че всъщност сте добре и това води до първото ниво от позитивните, което е благодарност и доволство. След това може да продължите нагоре, мислейки си, че все пак светът не е чак толкова ужасно нещо, зареждайки се с оптимизъм, надежда и вяра в бъдещето. Когато видите, че това мислене работи за вас, започвате да се ентусиазирате за това, което животът може във всеки един момент да ви предложи. По-нагоре започвате да съчувствате, но не и съжалявате, съчувствате на всички хора, които са били там където вие сте били преди и се опитвате да им помогнете и да ги насочите към това място, където се намирате в момента. След съчувствието обаче идва нивото на приемане и осъзнаването, че помощта невинаги е искана и ако не е, просто не може да работи, може дори да навреди. Виждате как хората имат собствен път, който трябва да извървят, дори да има тръни по него, за които вие сте наясно, а те не. Разбирате и приемате, че е важно за тях да минат сами по този път и да открият това, което той им носи. Все пак, припомнете си колко ценен беше вашият собствен личен опит. Позволете на другите да усетят същото. Следващото ниво е любовта (но тази земната любов, която е много бегло подобие на вселенската любов, която съставлява всичко) която е насочена към нас самите и към другите. Вярата, че сме достатъчно добри, че се ценим като хора, че имаме самочувствие (но не нарцисисъм или арогантност, които са емоции базирани на страх, а не любов) и едно усещане за вяра във вселената. Това ни носи свободата, одобрението на собствените си и чуждите нужди, което свързва всичко в едно, както и чистото знание и липсата на предразсъдъци. Всичко това кулминира с ултимативната радост, която е естественото усещане на душата ни. Което пак е бегла и опетнена човешка дума за съжаление. Защото радост може да изпитаме от това някой, който ни наранява, да бъде наранен, но това не е радостта за която говоря тук на това ниво. Тя е свързване с всичко живо, свързване с висшето ни Аз, което е съвършено и нетленно. С това идва осъзнаването, че животът е прекрасно пътуване, в което нищо не е на грешно място, всичко е перфектно, точно такова, каквото е. Затова много духовни учители ни се струват твърде дзен и ни е трудно да ги разберем. Изглеждат ни безотговорни на фона на цялото страдание по света. Но това просто е естеството на вибрацията, на която човек се намира, защото има една особеност: По-високото ниво може да разбере по-ниското, но по-ниското не може да разбере по-високото.
Ако си представим очи на най-високата точка от една вълна и на най-ниската точка, виждаме, че по-високата вибрация има очи да види по-ниската, но ниската може да вижда само по-ниска от нея. Както виждаме спектъра на видимата светлина, защото очите ни възприемат точно тези вибрации, така можем да видим и разберем само сходни по вибрация с нашата неща. Когато сме нещастни просто не можем да разберем щастливите хора. Виждаме хиляди причини заради, които можем да продължим да бъдем нещастни и дори определяме тях като слепи, щом могат да бъдат щастливи. Само защото ние не можем точно в този момент. Затова ако по-висока вибрация, един щастлив човек дойде и каже на един нещастен човек, който току-що е загубил роднина в катастрофа: „Всичко ще се оправи! Виж как слънцето грее!“, със сигурност не ти става по-прекрасно. Даже може да ти стане по-зле. Но може и да реагираш по друг начин - да му зашлевиш един на усмихнатата физиономия, мислейки си: „Що за безчувственост!“. Така обаче отново, този човек те вкарва в по-високата вибрация гняв, вместо да стоиш долу в мъката и отчаянието. Макар да предизвиква негативна реакция, все пак е прогрес и изкачване. Най-добре е обаче, ако наистина искаш да помогнеш на някого да слезеш всичките стъпала до следващото ниво, което му предстои и да му говориш от там, а не от пиадестала на върховното си вселенско щастие. Защото то е неразбираемо за този човек в точно такъв момент.
Има няколко много важни правила за вибрациите, които трябва да запомним за да разберем как да използваме това знание в живота си осъзнато. Защото ние така или иначе го употребяваме, но просто е неосъзнато и последствията стават също толкова неочаквани.
1. Когато две вибрации са твърде далеч една от друга, те не могат да се разберат. Може да наблюдавате това дори във връзките си с хората. Срещате се, защото сте сходна вибрация и след години, когато вибрацията и на двамата се е изменила започвате прогресивно да не се разбирате, чудейки се „къде изчезна магията“. Никаква магия не е изчезнала, просто се развивате с различни темпове. И ако скоростта ви е сходна или съумявате да се дърпате един-друг нагоре, връзката ви е “обречена” да продължи дори до старини, но ако единият твърде бързо се развива, а другият дори няма желание в тази насока, скоро ще се разделите и това е сто процента сигурно. Разбира се, може да останете в такава връзка, но когато двама човека са с толкова различаващи се вибрации те ще бъдат нещастни един до друг. Няма нищо по-ужасно от това да не се чувстваш разбран. „Ти не ме разбираш, не разбираш нуждите ми, не ме обичаш.“ Всички тези неща са в едно изречение най-често. И е факт - не се разбирате, затова няма нужда да насилвате това, че едно време сте се разбирали, което е било факт. Били сте на една вибрация когато сте се срещнали, но винаги знайте че ако не се развивате симбиотично и заедно, не може да задържите този баланс за дълго.
2. По-високата вибрация може да разбере по-ниската, но по-ниската по-високата - не.
Затова често когато израстваме духовно усещаме как някой от непосредственото ни минало или дори настояще сякаш ни дърпа за крака. Чувстваме загриженост и дълг към този човек и щастието му и искаме да му помогнем, но истината е, че на никого не можеш да помогнеш насила и не си струва и двамата да страдате, ако не намирате начин да се разберете. Както казах, може да слезете до стъпало над стъпалото, на което е този човек и да го дърпате стъпало по стъпало нагоре, но това е само ако този човек има желание. Ако сте твърде високо обаче, ще му изглеждате високомерен, надут, арогантен, правещ се на интересен, няма да усеща любовта ви и ще смята, че сте луд, просто защото както във физическия свят, не може от третия етаж да подадеш ръка на човека долу пред входа. Трябва да слезеш до първия етаж, ръцете ти ще са толкова дълги за да стигнат до него само тогава.
3. Тъй като всичко от атома до цялата вселената всъщност трепти, цялото ни измерение подлежи на закона на вибрацията.
Тъй като вече доказахме, че вселената е насторена така че да ни „дава“ това, което сме способни да „видим“, „чуем“ и „усетим“, то следва, че според това, в което вярваме, ще успеем да получим това, което искаме. Тук идва прекрасният момент, в който започваш да виждаш смисъла на това измерение и защо душите „се избиват“ да инкарнират на Земята. Защото първо – концепцията за време докато не си в това измерение е съвсем различна, време не съществува на практика и душата избира да изживее един човешки живот, горе долу както ние решаваме дали да изгледаме един филм в киното. След това, душата знае, че на Земята нямаш лимит за това, което можеш да постигнеш, а и иска да изживее всички усещания на сетивата ни в тяло, затова е супер ентусиазирана. Но влизайки в тяло душата усеща отново тази сгъстена енергия, материята и как посреща живота? С плач. Плач на душата и откъсването ѝ от вселенската любов, който не може да бъде укротен цял живот. Правим всичко за да спрем да плачем, макар и вече вътрешно и без външен израз в повечето време, но не успяваме, защото любовта на Земята не може да бъде нищо подобно на космическата любов, която изпитва душата в другото измерение преди това. Защото тази реалност е реалността на полярностите. Тук получаваме това, което отдаваме, а няма човек на света, който да не е научен от родителите си, че да правиш дадено нещо е добро и да правиш друго е лошо. Така всеки човек израства в полярност и противоречие със самия себе си, смятайки се за лош и добър в едно и също време. Време е и този pattern да бъде счупен, защото сме осъзнати същества, а и влизаме в епоха на просветление по тези въпроси, затова можем да изберем … да бъдем това, което искаме да бъдем.
Ако сте попаднали на този материал, то вашата вибрация вече е близка с вибрацията на това ново знание и сте готови да предприемете тази следваща крачка. И аз ще се постарая да бъда с вас във всяка стъпка от този процес. Вселената става огледална на вашите вярвания и мисли, затова е много важно фокусът ви да е там. Как говориш, как мислиш, как действаш, всички тези неща трябва да градят това, което искате за бъдещето си. Затова много от мъдреците на миналото казват „Няма по-важно от настоящия момент.“ Това е така, защото той напълно определя бъдещия. Ако в настоящия момент вярваш, че не заслужаваш любов и че си ужасен човек, вселената не може да „се смили на теб“, тя няма отношение, тя е просто огледало, тя не те съди нито поощрява, тя просто ти дава това, което ти ѝ даваш. Така тя те среща със сходна вибрация – обстоятелства и хора, които те карат да вярваш по-силно, че не заслужаваш любов и че си ужасен човек. Толкова е просто. И в такъв дуален свят, всичко което е толкова просто е в същото време… точно толкова сложно.
4. По-силната вибрация взима превес над по-слабата вибрация.
И тук, за съжаление това не означава, че по-високата вибрация взима превес над по-ниската. Говорим вече за степен, за сила на вибрацията.
Прост пример: Ако в киносалона хората гледат драма и в драматичния момент вибрацията от екрана и актьорите е негативна, ти може да не се разплачеш. Но ако цялата публика започне да се сополови и да вади кърпички и да хленчи, вероятността и ти да се почувстваш зле се увеличава стократно. В обратния ред, възможно е вибрацията на един единствен човек да повлияе на маса хора, стига да е по-силна. Вземете Хитлер. Или Петър Дънов. Независимо каква е била вибрацията на тези двама човека, тя е взимала превес над тази на стотици хора и буквално я е заменяла. Чувала съм много пъти когато някой говори за срещата си с духовен учител или философ, как се чувства по-леко, сякаш лети. Това ти е сигнификатор, дори в ежедневните срещи с хора, кой с каква вибрация е около теб. Това е и базата на енергийния вампиризъм, както го наричат. Ако след среща с някого се чувстваш изцеден, това е защото той е с по-ниска вибрация и общуването му с теб покачва неговата, но източва твоята, докато не се отдалечиш и възвърнеш баланса. В този ред на мисли е еднакво тежко да бъдеш както висока, така и с ниска вибрация, ако не е достатъчно силна. Но това е едно от множеството качества на това измерение. Когато нещо е базирано на плюса и минуса е неизбежно да има пик и спад и този пик и спад да е субективен за лицето, което го изпитва.
5. Във вибрационна вселена, всички имат свободна воля.
Имаш контрол над своя предавател на вибрации към вселената, на който да бъде отговорено, но нямаш контрол над чуждия. Затова сме дошли тук в крайна сметка, да я изразим тази наша свободна воля. Но затова са дошли и всички останали. И така, как работи това на практика? Работи просто като следим начина си на мислене и матрицата на това, с което сме израснали като вярване. Хубаво е да захвърлите всички неща, които ви карат да се чувствате зле, защото вие не сте дошли на Земята да се чувствате зле. Единствено ви е полезно това чувство и го притежавате, за да можете отново да влезете в релсите на това да не се чувствате зле. Да се чувствате зле и дори да го харесвате, това е следствие на отглеждането ви, на изградените с годините страхове, на втълпената ви вина, на липсата на знание по тези въпроси. Когато човек не може да се довери на вселената, Земята се превръща в ужасно място за живот. Това отново усещаме според това на каква вибрация сме в момента. Буквално какво ни е отношението към Бог или там в каквото вярваме. Дали ще вярваш в един единствен живот и себе си като цар и ковач на съдбата си или ще вярваш във вселенски Бог като цар на съдбата ти е все едно и също, защото зависи от отношението ти към тези двама „човека“. Да смяташ, че Бог е лош и те наказва за греховете ти, всъщност не е по-различно ти самия да смяташ, че си греховен и е нужно да бъдеш наказан за това. Какво, да не би да можеш да направиш справка с Бог, да му звъннеш по телефона и да го питаш: “Абе, тука изядох една пържола, ще горя ли в ада по случая просто се чудех?“ и той да ти каже такъв: „О, да, синко. Горко ти.“ Не, не можеш. Имаш Библия, Коран и други свещени книги, които да ти казват какво е редно и какво не е редно да правиш, но те са толкова оплескани в сегашно време, че вместо да служат на човек да обича себе си и ближния, каквато е била първоначалната им задача, за да привлечеш обстоятелства които да затвърдят това, тоест хора, които също те обичат, те са се превърнали в източник на страх, което поражда още страх в живота ти. Превъплътената в Христос душа вероятно се държи за въображаема глава в момента, виждайки какво се случва в християнския свят. Затова вярвайки, че си грешен единствено те прави грешен. Не действието, каквото и да е то. Самото ти вярване предизвиква появата на „възмездие“, докато вселената е няк’ва: “Безпристрастна съм, аз просто ти давам това, което очакваш. Ти очакваш възмездие, получаваш възмездие.“ На по-практично ниво, когато се страхуваш от това, че ще останеш без пари, е много вероятно постоянно да оставаш без пари. Ако очакваш никога да не намериш човека за теб, вербализирайки го дори (което е още по-лошо, защото звукът усилва вибрацията) казвайки неща от сорта на „Обречен/а съм да остана сам/а завинаги“, просто няма какво различно от това да се случи. Никой не те мрази, това не е карма, никой не те наказва – ти сам се наказваш. Ти сам даваш неосъзнати поръчки към вселената, които тя без да съди или поощрява и без да ѝ мигне „окото“ изпълнява. Това е. Ще кажеш - “това не е вярно, аз привличам несходни на мен хора, аз привличам супер различни хора! Даже физично обосновано противоположностите се привличат, какви глупости говориш.” Но това е само привидно така. Да вземем да кажем продавач на ябълки и купувач. Две различни роли, двама различни човека, но на базисно ниво те срещат един друг заради кое? Заради ябълките. Единият търси ябълки, другият продава ябълки. Същото е и с магнита. Отрицателен и положителен полюс, но общото, което двата полюса споделят са електроните. Отрицателният полюс има прекалено много електрони, а положителният твърде малко, затова се срещат – за да изградят балансирано състояние, в което всеки край има еднакъв брой от същото нещо. Това ако не е „ако имаш две ризи, дай едната на ближния“ не знам какво е?
Вибрационната вселена реагира светкавично на промяната във вибрацията ви. Тоест мислите и емоциите ви. Вие казвате: постоянно срещам хора, които смятат, че не ставам, че нищо не мога да направя както трябва, че няма да постигна нищо в живота. Редът е обратен обаче. Някой много рано, най-често в детството, родител или влиятелен човек в живота ви, ви е внушил точно това нещо. От там вие толкова силно сте повярвали в това твърдение, че не спирате да срещате хора, които вселената ви праща, защото са със същата на вашата вибрация и ви казват точно това, което се страхувате да чуете. В момента, в който промените вибрацията си, казвайки си „Аз съм добър в рисуването“ и наистина повярвате в това, а не го казвате просто защото много ви се иска да е така, веднага ще се появят хора, които ще ви кажат: вие сте страхотен художник! Според това какви хора срещате и какво е преобладаващото им мнение за вас може да съдите за това докъде сте стигнали в скалата си на емоциите и дали успявате да задържите това място. Разбира се, че е трудно понякога. И е повече от ясно, че във вибрационна вселена това, което е горе ще бъде долу след минута, ден, час, година, десет години и тн. Това са по-силни процеси, по-силна вибрация, която не можем да контролираме, но можем да контролираме нашата и нашето отношение. Стига да не попадаме в дупката на отчаянието за твърде дълго, всичко наистина ще бъде наред.
Затова искам татуировка с вълни на ръката си. Защото не искам да забравям, че всичко следва естествения си път и дори да не знам защо нещата, които се случват се случват, аз се доверявам на вселената и знам, че е най-добрия вариант за стечение на обстоятелствата винаги. Ще ми служи също да си напомням, че нищо не е константно. Това учение сме чували в будизма, да не се привързваме към нищо в живота ни, защото ще ни бъде отнето само за да разберем, че не го притежаваме. Защото привързването е базирано на страх, страх, че ако нещо го няма няма да бъдем пълноценни.Така предизвикваме обстоятелства, които да потвърдят този наш страх и наистина се оказваме без нещата, без които „уж“ не можем да живеем. Но будизмът не отрича желанието. Желай всичко, искай всичко, просто не искай да го задържаш. Когато не мислите как да изкарвате пари непрекъснато и как ще е ужас живота ви без тях, те по-трудно ще идват при вас и бързо ще си отиват. Когато вярвате, че всичките ви връзки се провалят, вселената просто казва „Да“ и те винаги се провалят. Затова всеки път когато искате да задавате правилните „поръчки“ към вселената, задавайте си въпроса: Какво би направил човек, който обича себе си в този момент? Отговорът ще дойде интуитивно и веднага, без мислене. Имате ли куража да направите това, което интуитивно усещате, ще започнете да виждате промяната веднага, защото както казах – вселената е огледало. Няма и секунда между това да си помислите нещо и то вече да е факт. Понякога започва материализирането си много отдалеч и се чудите защо още не се случва това, което искате, а то всъщност се случва. Просто още не го виждате. Доверете се обаче на себе си, на желанията си и всичко ще си дойде на мястото. Ще получите това, което сте си пожелали по един или друг начин. Също така, не е ваша работа това да го правите да се случва, вие просто трябва да вярвате, че ще се случи. Стига да не се саботирате с контра-мисли от сорта на „Абе как ще стане без да правя нищо.. не може така.. тва са глупости.. трябва да се работи.. нищо в този свят не става без активно действие“ което за съжаление си го мисли всеки човек и така анулирате мисълта и материализацията ѝ. Затова Хемингуей казва, че щастието сред умните хора е трудно постижимо. Защото умните хора намират хиляда логически начина да си докажат, че нещо няма да проработи „толкова лесно“. Те не могат да излъжат собствената си интелигентност и уви, това се явява най-големият им проблем и пречка за постигане на това, което вианги са искали. Вместо мозъкът да служи на чувствата (интуицията и връзката ни с висшето ни аз), ние сме казали: не слушай сърцето, слушай само логиката. Оттам нататък следва всичко това, което не харесваме в момента в света и страданието, от което искаме да избягаме в собствения си живот.
И така!
Това са основните закони на тази вселена, ние вече сме свободни да бъдем творци на собствения ни живот. На първо време обаче трябва да намерим какво ни пречи и какви вярвания работят на подсъзнателно ниво за да се отървем от тях, ако виждаме, че ни вредят. Което си е life-long процес, без майтап. Но осъзнавайки дори и част от това, което ни дърпа назад възможностите стават безкрайни, няма ограничения за това, което можем да постигнем. В личния си живот, в работата, в семейството, с детето ни, с приятелите ни, в обществото, в държавата, в света. Затова хората казват, че за да промениш света просто трябва да промениш себе си. Другото ще последва естествения си процес и ще се трансформира спрямо теб. Когато има хора, които ми казват „Света отива на зле. Всичко е хаос, не виждам надежда, няма бъдеще”, аз знам, че този човек вижда собственото си отражение в тази изкривена (и неотричам, че е реална) представа за света. Но да кажеш, че светът е само това, без другото, или предимно това, че в никакъв случай не е прекрасно, мирно място, това означава, че си наклонил везните на собственото си възприятие към негативното. Смяташ, че ти не отиваш на зле. Не виждаш надежда в себе си, не вярваш в себе си, не мислиш, че имаш бъдеще. Кой ти втълпи това, кога за пръв път усети това и го чу от устата на някого за себе си? Отърви се от това мислене и виж как светът сякаш отваря вратите си за теб, защото той само това е чакал. Струнната теория е абсолютно адекватна в този смисъл, защото Земята дори не е една, има стотици хиляди алтернативни форми на Земята. Ти живееш на тази, върху която си се фокусирал. Да бъде позитивно или негативно огледало зависи само от теб.
Затова казваме, че когато срещнеш някого и той те дразни, ти нямаш проблем с него, имаш проблем със себе си. И много хора не разбират напълно това. Казват: “Аз се дразня на егоистични хора, но аз не съм егоист, аз съм всичко друго, но не и егоист! Ненавиждам егоисти!” И аз им казвам: Ти не си егоист, защото това, което егоиста притежава е това да заявява от какво има нужда и да вярва, че той го заслужава. Ти, от своя страна, не заявяваш така открито нуждите си, защото смяташ, че не заслужаваш това внимание или някой да ги задоволява. И някой те е научил да бъдеш такъв. Като малко дете си заявявал нуждите си много открито. Разликата между теб и този човек е, че нещо те е накарало да спреш, а него не. Ти страдаш, че вече не можеш да проявяваш тази си нужда и затова изпитваш негодувание към него. Сякаш той е откраднал нещо, което трябва да ти принадлежи, но не асимилираш негодуванието си така, а по-скоро вярваш, че егоистите са лоши хора. Това затвърждава това ти вярване, че не заслужаваш това и онова, и познай какво ще виждаш в живота си – постоянен недостиг. Постоянно ще си казваш, че не заслужаваш нещо и ще срещаш хора, които ще ти повтарят същото и ще се оказваш в ситуации, които ще те карат да вярваш още по-силно че не заслужаваш нищо. Ето това си причиняваш. Сам. Това, което сам човек може да си направи никой друг не може да му го направи.
Не ти е виновна системата, партньора, приятеля, родителите (дори да са те научили на това, тях някой също ги е научил на това, ти си жертва на жертва), нито държавата, нито новият световен ред, нито големите корпорации, нито Бог, никой не ти е виновен. Ти сам правиш това, което изживяваш, просто понякога е неосъзнато и затова работя на индивидуално ниво с хората, за да открия при всеки сянката, за да я изложим на светлина и за да излекуваме… живота си.
Стъпките, които трябва да предприемем на първо време са такива каквито сте чували често, но сега след като знаете защо е така, надявам се да вярвате по-силно в смисъла им и да успеете да ги приложите по-ефективно.
1. Спрете да се оплаквате, започнете да оценявате това, което имате.
2. Дайте прошка. (това лекува всички болести)
3. Отделяйте време за себе си и сред природата. Дори в парка сред децата и птиците. Просто се насладете на света с всичките му краски.
4. Използвайте позитивни думи. „Аз не мога“ или „Аз трябва“ изхвърлете от речника си веднага. Вие можете всичко, вие заслужавате всичко и знам, че не ми вярвате сега, но аз вярвам, че някой ден ще успеете да си го докажете.
5. Използвайте позитивни звуци. Стига с агресивната или меланхолична музика, да, тя може да ви вдигне когато сте отчаяни, но когато вече не сте, няма нужда да се връщате на нея, колкото и да ви е любима. Не регресирайте, вървете нагоре по скалата, не оставайте на едно място твърде дълго. Използвайте страхът и съпротивлението само за ориентир, не ги правете ежедневни дружки. И внимавайте с песните, дрехите, дейностите, храните, приятелите от миналото, те не само че ви вкарват специфични спомени от тези времена, те ви карат да мислите и да се чувствате както преди, като машина на времето са. Ако се връщате в болен момент, в който дори сте мислили зле, защо бихте продължили с това поведение?
6. Нов lifestyle. Яжте правилно и качествена храна, която дава на тялото. Защо? Защото това би правил човек, който обича себе си, чисто просто и ясно. Същия човек би раздвижвал тялото си чрез спорт или друг тип практики, всеки път когато има истинско желание за това. Същият човек ще медитира, ако има нужда от това. И не се притеснявайте, че човек който обича себе си би правил различно нещо в различни моменти, това не е измяна. Това е вълна, всичко е нормално, значи сте автентични към себе си. Един път човек, който обича себе си ще изяде цяло парче шоколадова торта, но друг път същия човек, който обича себе си ще се въздържи. Всичко е въпрос на избор и се старайте да сте истински доволни с този, който правите и не се самообвинявате след това, а от място на приемане, продължете напред към по-добър избор следващия път. За да си автентичен към себе си, отговорите понякога няма да ти харесват, но ще се налага да ги изпълняваш, ако държиш резултата да е това, което искаш. Аз например слаквах десет дни преди да напиша сценария за този клип, но когато седнах да го напиша наистина усещах желание и това е най-важното за мен. Защото не може да си мислите, че ако влагате негативни емоции в нещо, да кажем да закарате до гарата баба си, тя ще ви бъде благодарна и няма да предпочете да си вземе автобуса до гарата. Изглежда логично да ви бъде благодарна, но емоциите макар и невидими, се долавят от всеки.
Възможно е дори когато направите тази услуга за нея, тя да се почувства като товар за вас, точно както го усещате и да остане с горчив вкус в устата от това привидно „добро нещо“ което сте направили за нея. Затова или правите нещо с истинско желание извиращо от сърцето ви, или не правите услуга на никого. В буквален и преносен смисъл.
