.
Глаголическият шифър на Константин-Кирил Философ
.
Векове след като е направено всичко възможно да се зачеркне в човешката памет Божественото дело на Светите братя Кирил и Методий,
френските кралски династии (1559-1772 г.) продължават да полагат в Реймската катедрала официално и неофициално клетва за вярност пред Бог и Франция,
страхопочтително положили треперещи ръце върху глаголически текстове от Евангелията,
приемащи ги протоколно за свещени,
и с неясното съзнание за тяхната истинска сакрална същност.
.
Осем века преди това Православният народ
на християнска България приема без колебание писмеността на Светите братя
чрез възкресената от тях глаголическа азбука,
защото сакралното значение на всяка буква-знак отговаря точно на определени думи и понятия от български език.
Във всеки знак от тази азбука е заложено свещеното послание:
„Да бъде във времето, до края на времената!"
Без всякакво съмнение азбуката глаголица е генетично свързана с българския родов корен
и е отглас от Свещената Библия.
Ето какво пише по този повод посветеният български писател Йордан Вълчев,
след десетилетия изследвания върху общия смисъл на буквените названия на Глаголицата чрез правописни анализи и разчитане на видимото:
„И понеже няма друго „видимо",
питаме се как „невидимото" да прояви смисъла си,
как да проговорят многобройните останали названия на буквите.
Такъв въпрос са си задавали всички досегашни изследвачи, търсейки отговора в много древни и съвременни езици.
Така изследвачите са останали без положителен отговор и чужденци са решили,
че Глаголицата е нещо „безредно и несъвършено", както цитира акад. Емил Георгиев.
Това решение са възприели и българските учени.
Решението е щяло да бъде обратно,
Глаголицата е щяла бързо да проговори,
ако е било съобразено, че тя не е само слово,
че словото й е отражение на определени исторически обстоятелства.
Сиреч:
Глаголицата е история, свързана с определения исторически момент, в който е сътворена.
И ако тъкмо това беше изучено,
езикът й,
именно българският й език, щеше незабавно да се прояви!".
Глаголицата, както казахме, е отглас от Свещеното писание.
По тази причина тя не случайно е наречена Свещена българска глаголица.
Нейното съдържание и значение
- явно и скрито, видимо и невидимо
- с удивителна лаконичност и хармония ни дава ясна представа за света,
в който живеем и се явява като Азбука на Богопознанието.
.
.
Философско тълкувание на ключа-модул Българската християнска инсигния
Всяка форма в глаголическата азбука се получава от ключа-модул, известен от православните канони като Българска християнска инсигния.
Философското тълкувание на ключа-модул дава нагледна представа за заобикалящия ни свят.
В него се отделят трите основни полета:
на земния материален свят, на междинния астрален свят
и на космическия - божествен свят.
Всички те намират своето място в условния кръг
и неговият център-точка,
която нашите праотци са наричали изява и проява на Вечния и безкраен Бог.
Нанесеният хоризонтален диаметър означава Светлината - Лъчът, който отделя видимото от невидимите (Битие 1:3). Хоризонталната линия е на Словото и неговото проявление във времето:
„Да бъде..., стана..." (Битие, гл.1... гл.50).
Хоризонталният диаметър,
според философското тълкуване има още една характеристика.
Тя отделя категорично материалния видим от невидимия духовен свят
и носи в себе си символа на пасивното женско начало.
Вертикалният диаметър е лъчът,
който идва от най-високата точка на окръжността и представлява активното мъжко начало
или проявата на Създателя,
Твореца на Светия Дух.
Така се образува равнораменният кръст,
който съдържа в себе си лъчите на Словото и на Твореца.
Кръстът илюстрира по неоспорим и нагледен начин целия текст от Библията, в който се казва:
„В началото беше Словото; и Словото беше у Бога;
и Бог беше Словото;
То беше в началото у Бога.
Всичко чрез него стана; и без Него не
стана нито едно от онова,
което е станало.
В него имаше живот,
и животът беше Светлината на човеците!"
(Евангелие Йоана, гл. 1:1,2,3, 4)
.
.
Кръстът е най-универсалният и точен символ
на проявата на духа в материята (еволюция)
и на материята в духа (инволюция).
Сакралността на символа е известна, откакто свят светува, но той трайно се утвърждава с приемането на християнството.
Чрез Голгота възкръсналият Божий Син Исус Христос преминава от материалния свят в духовния.
Или казано другояче, експлозията в материалния свят се превръща в имплозия в духовния, божествен свят.
Това по същество са инволюцията и еволюцията или преминаването от едно измерение в друго.
Ритуалният жест, който всеки християнин изпълнява с ръка, в съзнанието се свързва с Христос,
с Голгота, с Възкресението
или казано накратко - с процеса на инволюцията и еволюцията.
Но това не изчерпва точното му значение.
Жестът на кръстенето с ръка е концентриран израз, илюстриращ Молбата - Молитва към Бога, който да прояви необходимото действие чрез Твореца;
Светият Дух да слезе на земята, като премине през лъча на Словото.
С това действие се възбуждат двете страни на лъча на Словото, което означава дясната:
„Да бъде"
и лявата:
„Стана".
Следвайки това тълкувание на кода, заложен в християнската инсигния,
както и последователността на текстовете в Библията, се уверяваме, че ритуалният жест от дясната страна на гърдите към лявата,
възприет от Българската православна църква, е правилният.
Другият кръст, получен чрез диагоналите, вписани в окръжността завършват формата на ключа-модул и показват мястото на Бог Отец и Бог Син в духовния свят и тяхното огледално проявление в материалния свят.
Божествената изява на земята определя двете страни на вече човешкото измерение и развитие.
Лявата страна е проявление на Бог Отец, свързана с човешкото стремление в духовната област.
Дясното проявление на Бог Син е човешкото развитие в материалната сфера.
Като познаваме философското тълкувание на ключа-модул - Свещената българска инсигния, можем да разтълкуваме всеки знак от Свещената азбука - Българската глаголица.
В нея откриваме истини с разнопосочна тематика, групирани в няколко по-важни направления:
- генетично начало и развитие на човешката личност, род, общество и човечеството като цяло;
- планетарен модел на Слънчевата система с митичните
и все още неизвестни на сегашната наука планети.
Една от най-големите изненади е визираната в глаголическото писмо десета планета от Слънчевата система, обект на откриване
и изучаване от астрономите буквално в най-ново време.
Също така много преди Коперник и Галилей, гениалният ни Философ е поставил съответстващата буква,
визираща планетата Земя, като кълбо, заедно с нейната слънчева орбита.
.
Глаголическият "АЗ" и "АЗ"-ът на българите
При философското тълкувание на ключа-модул откриваме, че един от тези знаци прави особено впечатление.
Той се отличава от останалите със своята категоричност, стабилност и равновесие на формата.
Това е първата буква от азбуката (А)
със сакрално значение „АЗ".
Това е и знакът, означаващ началния генетичен код на всеки човек на земята.
Поставяйки знака в основната фигура-модул,
можем да открием посланието, закодирано в него,
както и многопосочни философски тълкувания.
Равнораменният кръст е символ на Словото -Творец.
Това е проявата на Словото, оплодено от действието на Създателя, на Твореца.
В резултат на това са се получили (родили) дъги, успоредни на кръга и насочени към материалния видим свят.
Те се явяват като своеобразни закрилници на земята, на човешкия род.
Така се образува първият глаголически знак - на Вечния сред Вечността - Велик „АЗ".
Лявата страна е духовното изражение на Бог Отец,
а дясната страна е проявлението на Бог Син в материалния свят.
Тук е мястото да отбележим, че лъчите на проявлението на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух,
проектирани на земята в обратен ред (без водоравната линия на Словото), образуват основния Символ на живота.
В Библията, кабалистиката, в езотериката и др. учения семантичният знак е известен като „Дърво на живота".
Писменият знак „Ж" от азбуката-кирилица изцяло повтаря съдържанието на символа,
както и сакралното му значение „Живете".
Това е знакът на създадения живот на земята с цялото му многообразие, проектирано от Бога.
Уточнението му е особено важно, за да се подчертае, че линията на Словото участва в изграждането на знаци,
които имат сакрално значение
и са свързани с изявата на Бога или Човека.
„А3"-ът е един от тези знаци.
В Библията е казано, че Бог е създал човека по свой образ и подобие (Битие гл. 1:26).
И че Словото единствено на човека е дадено. Създателят-творец
.
„Вечният АЗ", създава по свой образ и подобие „Човешкия АЗ".
Всеки човек на земята притежава специфичен и неповторим негов „АЗ",
даден му чрез Словото -Творец от Бога.
„А3"-ът отделя личността и изявява индивидуалността.
Може би това е „Великото неизвестно",
което ние, българите, предстои да открием сами
и да осъзнаем неговото значение.
Още повече, че в самото име „Българи", както вече се изясни, на сакрално ниво на разчитане,
пак чрез Глаголицата,
е закодирана предопределеността ни в настъпващото ново време.
Това е нашата духовна изява.
Нейното присъствие все повече ще откриваме в настъпващия нов период на човешката цивилизация
- Ерата на зеления Водолей.
Днес все по-малко препъни камъни в историческата наука не могат да ни убедят,
че елинската култура на Балканите се е появила от само себе си,
а траките, славяните и българите са били ни повече, ни по-малко чергарски племена.
Новите открития, свързани с материалната култура на тези народи,
се оказва, че имат не само общ корен,
но са и носители на знания и познания,
надхвърлящи дори и сегашната представа за света.
Днес за съжаление това българско достолепие е познато на съвсем малък кръг от изследователи.
Причина за това е унищожената ни държавност и политическа продажност.
Въпреки това задълбочените изследвания в тази област продължават и техните резултати са налице.
.
Източник: Форум за Познанието
.
върху произхода на българите" - Даниил Юруков
