Песня и Танец на Бис! Скоро осень, господа... исп Павел Соколов

Днес изгубихме небесния печат на България

На днешния ден в далечната 1945г. влиза в сила новата Правописна реформа в България. Тя е приета на 27 февруари и още на следващия ден започва прилагането й с превода на най-важните български писмени източници. Реформата цели опростяването на българския правопис. Изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я или е. Така например вместо бѣлъ вече се пише бял, а за останалите форми се ползва буквата е: бели.

Изхвърля се от употреба буквата голям юс/голяма носовка (ѫ) и се замества с ъ или а (по-рядко). Пример. Вместо бѫдѫ, където големият юс се изписва по исторически причини, защото в миналото е отразявал специфичен звук, се замества с големия ер и става бъда. Също така: вместо „тѣ сѫ“ вече се изписва „те са“.

Прекратява се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност.

Прекратява се изписването на буквата ь в края на думите, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (пример: миньор).

Промените, особено изхвърлянето на буквите ѣ и ѫ, се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските. (По същото време в Македония започва агресивна кампания, насочена към обезбългаряване на местното население и заместване на българския език с новосъздадения „македонски“.)

Реформата къса живи връзки между съвременния български правопис и старобългарската писменост

Съвременниците на реформата, които са против въвеждането й, както и съвременни езиковеди, теолози и езотерици твърдят, че „ако в българския език се върне небесния печат български, ще се върне и България!”

Според Учителя Беинса Дуно, Анхира е едно от свещените имена на Земята (Анх+Ра). Този символ тръгва от траките, но се среща по-често в египетското писмо. Поставен огледално в “земната” половина на модула за образуване на буквите, се вижда, че е прототипът на буквата Ѣ (ят).

Ако пък буквата Ѣ обърнем огледално в “небесния” кръг, ще видим един от елементите в монограма на Аспарух (съвременната буква “Р”, с основа) Ако отидем към молитвата „Отче наш” и си припомним думите„…да бъде волята Твоя, както на Небето, така и на Земята…” вече няма съмнение, защо е създадена т.н. обла Глаголица. Това, което е на Небето, се отразява на Земята и това, което става на Земята, се отразява на Небето. Всичките глаголически знаци са белег на един постоянен кръговрат, постоянен преход между Небето и Земята, така, както е и движението на човешката Душа и Дух, преражданията, докато всеки българин си отработи националната карма. Право на всеки е да избира начина си на мислене и на живот, но нека знае, че с всеки свой избор той се обвързва и с живота и съдбата на себеподобните си.

Още от края на 19 век има непрестанни опити да бъде премахната тази буква. На практика българското общество е разделено на две по този повод. Едни искат да я махнат, а другите да я запазят, като така всички се определят на нивото на душите си на кого служат – на тъмнината или на светлината. Естествено без да го разбират нито за миг. Правителството на Стамболийски прави правописна реформа и я маха – знаем съдбата на този човек, тя не е случайна. След това е върната в азбуката от Александър Цанков, който при всичките му прегрешения като министър-председател, доживява дълбоки и спокойни старини. През 1945 г. социалистическата власт провежда правописна реформа, с която “ятовата гласна” Ѣ и “голям юс”- Ѫ се изхвърлят трайно от употреба. С този абсолютно предумишлен акт, окончателно се скъсва връзката между източните и западните български говори и връзката между Македония и майка България. Но по-важното е, че съвсем целенасочено се откъсва България от духовния свят, отнема се силата ѝ! Ятовата гласна, или двойно “Е”, широко “Е”, е небесен знак, космически знак, пазител на България и на славянството. Словото българско е божествен език, буквално “свален” от духовния свят. Всеки звук, всяка буква, дума и подредба на думите носят огромно значение, и не само символично, но енергийно и съвсем измеримо в материално изражение. Ѣ свързва заедно Божествения и човешки принцип. Двата принципа са свързани в едно. Ѣ е звукът, който носи в себе си цялата сила на азбуката. Буквата е свързана с определено съзвездие, а то – с България. Буквата е тясно преплетена със съдбата на българския народ, съществувала е в руската азбука до идването на болшевиките. Това е знак, от който излиза огромна мощ.

Руският президент Владимир Путин например прави постъпки да върне точно тази буква в руската азбука. Ѣ е извор на огромна духовна мощ, която води със себе си невиждан успех, благосъстояние, величие и възраждане.

Ето какво казва за ятовата гласна Учителят Петър Дънов:

1. Ѣ е знакът на Славянството. Той е кардинален космически знак.
2. Ѣ е печатът на Славянството в скрижалите на Бога.
3. Ѣ е пряпорецът, който е бил извезан със златни конци в горната част до дръжката на руските бойни знамена (от времето на Петър Велики – от 1708 г., продължил е до Октомврийската революция 1918 г., след което я премахват.) 
4. Чрез този Божествен знак България е била освободена през Руско-турската война (1877-1878) от пет вековното турско робство. 
5. Ѣ е създаден от числата 1 и 7. Той е Сатурнов знак образуван от съвпада на Сатурн и Слънцето. Действа поразяващо, като светкавица и мълния във времето и пространството, върху живота на земята.
6. Ѣ съедини Небето и Земята, в която дойдоха и се заселиха българите. И България стана Дом Господен. И Русия се въздигаше и обединяваше.
7. Ѣ е знамето на Ангел Елохим, който е ръководител на България и на целокупното Славянство. Това е звездата, която държи в десницата си и от която излиза Сила и Мощ от Небето и раздава Светлина на земята, Виделина за Небето и Слова за синовете Божии, населяващи Небето и земята.”

Президентите на Франция казват за българите:
Шарл де Гол: „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация” – 1962 г.
Франсоа Митеран: „…българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета…”

Ятовата гласна е небесния печат на България, който, според някои, ако си върнем, ще се възродим.   

*Изполвани са материали от Уикипедия и блога на Мартина Иванова

за старобългарските имена на месеците, които днес сме забравили....

Имената на дванадесетте месеци от годната, които използваме днес в България са от латински произход.
В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние днес сме забравили, а те звучат толкова красиво. Ето как са ги наричали:

1. Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег) - така старите българи наричат месец януари.
"Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.

2. Малък Сечко (Сечко, Съчен) - така старите българи наричат месец февруари.
"Месецът на страшния лед" - това е значението на старобългарски.

3. Сухи (Сух) - така старите българи наричат месец март.
"Сухият месец" - това е значението на старобългарски.

4. Брезов (Брязок) - така старите българи наричат месец април.
"Многоцветният месец" - това е значението на старобългарски.

5. Тревен (Тръвен, Цветен) - така старите българи наричат месец май.
"Тревистият месец" - това е значението на старобългарски.

6. Червеник (Изок) - така старите българи наричат месец юни.
"Червеният месец" - това е значението на старобългарски.

7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - така старите българи наричат месец юли.
"Месецът на жътвата" - това е значението на старобългарски.

8. Зарев (Орач) - така старите българи наричат месец август.
'Месецът на оранта" - това е значението на старобългарски.

9. Руен (Руй) - така старите българи наричат месец септември.
"Изобилният (плодородният) месец" - това е значението на старобългарски.

10. Листопад - така старите българи наричат месец октомври.
"Месецът на падащите листа" - това е значението на старобългарски.

11. Груден - така старите българи наричат месец ноември.
"Месецът на грудките" - това е значението на старобългарски.

12. Студен - така старите българи наричат месец декември.
"Студеният месец" - това е значението на старобългарски.

Sevda Stepanova