Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като начален ден на седмицата. Не е наречен и Вторник, защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник – След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като начален ден на седмицата.
Думата по се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. Дори и днес в шоплука може да се чуе „оди по мене“ – „върви след мен“.
Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.
Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда – среда. С това се указва, че Срядата е действителната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е начален, неброен ден.
Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.
Последният ден има лично, а не бройно име – Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои думата събор. Възможно е това да е смисълът на Събота – завършек.
В календара, ползван в Съединените щати днес, седмицата започва от Неделя.
Как са изписвали датите в древността?
Водещо е било астраведичното начало, а астраведичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията или месецът от календара и след това денят и годината.
И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет – преди полунощ и след полунощ. Така отново се акцентира на числото дванадесет.
