Когато написах стихотворението "Русия" преди 4 години, написах на другия ден и стихотворението "Америка". Това са двете държави, от които зависи съдбата на Човечеството.
АМЕРИКА
Ти си навсякъде... Ти си всесилна... Ти си страната могъща...
Тази, която не знае какво е бомба над своята къща.
Ти си онази, която... защо ли?.. отдавна се чувства призвана
шумно да влезе във чуждата къща – без да получи покана.
Ти си онази, която не знае още какво е да има
смърт... студ... и глад... ленинградска обсада... атомен взрив в Хирошима...
Ти си онази – щедрата майка – свойте деца нещадяща,
тази, която в Ирак или в Белград сякаш на пикник ги праща.
Ти се заемаш света да оправиш... Главната твоя задача...
Колко те мразят... И колко болеше... Двата ти небостъргача...
Кратка история... Няколко века... И през какво не премина...
Дива... Колумбова... Все пак Европа е твоята първа родина.
Все пак успя... Фантастично... Признавам. С толкова мъки безмерни
Линкълн... И Кенеди... Лутър Кинг... Робсън... Заедно... Бели и черни...
Ти си приюта на толкова българи... Чух, че живеят щастливо...
Странно е... Никога не бих поискал аз да те видя на живо.
Ти си велика... И ти си ужасна... Няма как в теб да се влюбиш...
Ти ще опазиш от гибел Земята...Или пък ще я погубиш.
2018г.
