С помощта на космоархеология са направени серия сензационни открития в района на Западен Сибир. Оказва се, че тези обекти са засекретени от съветските власти още от 1956 г. заради необясними аномалии в тях и се провеждат усилени изследвания. На официалните запитвания от американска страна руският археолог Г. Б. Зданович, ръководещ разкопките, признава, че се изследва свещеният град на древните българи Аркаим.
С откриването на Аркаим светът се завръща към времената на древните мистерии. На нашето поколение, възпитано в атеизъм, бе втълпявано, че мистериите са били възможни единствено поради ниското научно познание. А ето, че сега съвременните научни познания се оказват безсилни пред загадките на свещения град на Тангра. Озадачените учени “обясняват” аномалиите като резултат на палеоконтакти... Какви са тези аномалии?
Според официалната версия, градът е открит през 1987 г. в южната част на Челябинската област при прокопаването на оросителна система.
Първата изненада дошла от непознатия строителен материал на сградите. Непонятна е също хидротехническата система на града (пет хилядолетия пр. Хр.!), както и следите от правилни структури с неизвестно предназначение. Глинестата почва под града е била обогатена с “неизвестни съставки… и неизвестни за нас технологически похвати” – споделя археологът.
Необичайна е и самата форма на града – кръг с точни лъчи от центъра към окръжността. Изследвайки спътниковите снимки на разкопките, археолозите от Чикагския университет оприличили целия град на “летяща чиния”. Той е строен по предварително подготвен и обмислен план, като много детайли са непонятни. В самия му център напр. се забелязва ясно плоска правоъгълна площадка с ориентация североизток-югозапад.
Руските учени са скрили уникалното откритие под невзрачна табела: “Паметник на уралска протоцивилизация”. Те са премълчали факта, че цялата тази т.н. протоцивилизация е край сакрални прабългарски места. Макар и волжките българи да не се допускат до тайнствените разкопки, те пазят в своите предания спомена за свещения град на Тангра – АРКАИМ.
Ето какво разказа доц. Татяна Ярулина, представител на волжките учени у нас:
Българи преди потопа
През 1997-1998 г. космоархеологията откри не един град, а цяла протоцивилизация, разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, а също и множество неукрепени селища. Затова тя е наречена още “страна на градовете”. Най-древните є селища са овални: Берсаут, Аландско, Исиней 1, Кизилско; по-късните са кръгли: Аркаим, Синташта, Саръм-Сакла, Исиней 2; след тях идва серия от десетки градове с правоъгълна форма.
Цялата тази “страна на градовете” поразява с изключителна планировка, съвършени комуникативни системи, монументални отбранителни съоръжения...
Най-голям е интересът към тайнствения Аркаим, продукт на висока и неизвестна досега технологична култура – някои структури с неизвестно предназначение източно от града, непоз¬нати инженерни похвати при изграждането на специалния фундамент под града, странен химичен състав на цимента и др.
За какво е служила централната площадка? Може би – за кацане на някакви летателни апарати, или – за телепортиране, а може би – за транспространствена комуникация?
За пореден път археолозите мълчат и за етнокултурните корени на феноменалното строителство. Те не смеят да обявят открито, че става дума за българите, които от предпотопни времена оставят навсякъде след себе си развита урбосреда. Аркаим е древно свещено име, родствено на Арктика (свети северен край) и на Аркадия (блажената страна). В българската “Веда словена” той е наречен Кайлеград (Царски град, Славен град). Волжките българи много отдавна знаят за своя свещен град, но не са получили разрешение да го изследват. В древните хроники “Джагфар Тарихъ” се съобщава за обитаване на Зауралието от българските племена “имен” от много стари времена. В епосът “Шан кизи дастани” (“Сказание за дъщерята на хана”) се срещат много прабългарски топоними (географски наименования) на планини, реки, езера по тези места, запазени до днес в руските карти, което показва недвусмислено кой ги е обитавал. Затова мисля, че Аркаимската култура трябва да бъде проучена именно от българските учени от Казан, София, Уфа и Чебоксари, защото градостроителните планове на древните българи са най-близки до тях.
“Готовите отговори липсват, а търсенето ни отвежда към сферата на езотеричното познание и към най-модерните области на съвременната физика”– говори доц. Ярулина.
Заключения и следствия
Ако Аркаим е бил древен център на космични контакти, както твърдят руски и волжки изследователи, от това пряко произтичат няколко следствия.
Зараждането на първичната религия на Тангра ще има своето фактологично обяснение. Според изследователите това е синтез на три понятия: Тан (вселена), Нак (човек) и Ра (Бог) или накратко Космичен Разум. Тангра е вероятно най-древното религиозно-културно схващане за единството на света и хармонията му с Космоса. Затова в планинската верига Тян Шан (Небесна планина) съществува връх Кан Тенгри, а в Тибет – езерото Тенгри.
Ще стане по-ясно единството на всички религии, произтичащо от този единен религиозен импулс. Забравената религия на древните българи е била не само синтез на духовно-културните познания на предшестващите култури, но е оперирала с универсални творчески елементи, валидни за всички времена. Затова тя ще бъде в основата и на бъдещото синкретично познание.
Контактът с Космичния Разум в Аркаим обяснява и загадъчния духовен ген на българите, предопределящ тяхната световна мисия на патриарси на човечеството и семе на нови култури и цивилизации. Наследници на небесно познание, в хода на историята те учат своите земни уроци. Заредени с ярки творчески и психически способности, според доц. Ярулина, те са били винаги духовно-генна банка, спонсорираща еволюцията на човечеството. Днес, активизирайки огромната българска демосфера, разпръсната по земния глобус, те подготвят формирането на идващата Шеста коренна земна раса.