БАЛКАНСКИЯТ ПРОИЗХОД НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ IYI
Често се удивявам от силата на българския народ. Били сме подложени на толкова много изпитания, на подтисничество и геноцид, но сме оцелели.Една от причините за това e, че сме останали верни на старите си обичаи и дух. В носията ни са запечатани символи изполвани по керамиката на Медно-Каменната епоха. Баенето, билколечението, кукерските игри и т.н. имат също корени в дълбоката древност.
Както бихме могли да очакваме, с древни корени е и най-типичния старобългарски знак IYI. Той се среща по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и др. Присъства също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак
Разпространението на IYI извън пределите на днешните ни земи е значително широко. Той се среща на териториите на Румъния, Чехия, Черна Гора, също в Пергамон, Мала Азия и остров Кипър. Най-изненадващо е присъствието в Южна Британия върху монети на племето дуротриги. Тези хора са наричани още болги. Келтските легенди разказват, че болгите идват от земите на Тракия -“The Thracian party become the ancestors of the second colonizing race, Firbolgs” стр.299. Същата информация е отбелязана и в девето издание на Енциклопедия Британика.
Вижданията относно значението на знака IYI са много. Бешевлиев го счита за символ на Тангра. Овчаров споделя същото мнение. Тълкуването на Добрев е доста мъгливо, той определя IYI като слънчев символ свързан с почитта към седемте слънчеви светила. В друга работа Добрев дава звукова стойност ИУИ и търси връзка с памирските думи йокал - Божие слово, йорап-призоваване на Бога и Йоро-мили Боже!
Този символ съществува на Балканите няколко хилядолетия пореди Христа. Създаден е от траки и е имал особено важно значение за тях.
През 1950, 1960 и 1961 г. различни учени от БАН представят сведения за присъствието на знака IYI в Европа още от най-дълбока древност.
През 1987 година Стамен Михайлов изнася информация на тази тема в “Известия на Народния Музей във Варна”, книга 23 стр. 92-95. Михайлов посочва, че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура (която е сродна с тези на Градешница и Караново). Добавено е и, че древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър (XVI- век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон. За тази плоча се казва, че произходът и е от маслинената гора край Атина. Тракийското присъствие в Атина е от времената преди Троянската Война. Цяла Атика е принадлежала на нашите деди траките– “for Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus, Daulis in Phocis by Tereus” VII.III.1.
Михайлов дава и друга информация. Той споменава, че знакът IYI е известен и като емблема-тамга на знамето на Иван-Шишман, а също и като (цитирайки Н. Маврудинов) знак на цар Борис и цар Симеон.
Траките сарапари са били съседи на бактрийците, клон на тракийското племе едони е живяло в близост до персите, a тракийски племена с имена тюни и кикони са локализирани от Плиний между Китай и Индия. (Виж тук: Pliny, Natural History, Tr. H.Rackam, Harvard University Press, London, 1999; VI.XX.55.) Защо никой не говори по този въпрос?
Има достатъчно исторически извори за древно тракийско присъствие в Азия. Луций Ариан определя тракиецът Дионис като създател на индийската цивилизация – “But when Dionysus had come, and become master of India, he founded cities, and gave laws for these cities, and became to the Indians the bestower of wine, as to the Greeks, and taught them to sow their land, giving them seed. It may be that Triptolemus, when he was sent out by Demeter to sow the entire earth, did not come this way; or perhaps before Triptolemus this Dionysus whoever he was came to India and gave the Indians seeds of domesticated plants; then Dionysus first yoked oxen to the plough and made most of the Indians agriculturists instead of wanderers, and armed them also with the arms of warfare. Further, Dionysus taught them to reverence other gods, but especially, of course, himself…” VIII.vii.
Не е редно тези важни данни да се пропускат и да се правят опити българите да бъдат определяни като азиатци по произход. Две антропологични изследвания на над 10 000 души показаха убедително, че няма никакво съмнение относно европейските ни корени [11], [12]. Езиковедите пък не могат да намерят дори 0,5% тюркски, или ирански думи в старобългарския език. Народните ни празници, обичаи и обреди са с тракийски, не тюркски, или ирански произход...
Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.
През Средновековието, когато земята ни е свободна и дедите ни са независими от Източната Римска Империя, знакът IYI е ползван масово. Гравиран е на пръстени и медалиони, открити са дори матрици за серийно производство на предмети с изображение на IYI .
В. Бешевлиев смята, че предметите, на които е изобразяван свещеният символ IYI са изпълнявали същата фунция както и християнския кръст, т.е. да предпазват от зло. Върху керемидите знакът е служил за гръмоотвод.
За сметка на това, в продължение на 1000 години българите са отъждествявани с мизите – могъщ тракийски народ обитавал не само днешните ни земи, но също територии в Мала Азия, а и на север от Дунава както знаем от Страбон – “Getae lived on either side the Ister, as did also the Mysi, these also being Thracians and identical with the people who are now called Moesi”. VII.III.2.
В случай, че дедите ни са наричани траки в продължение на едно хилядолетие, то е напълно оправдано в знакът IYI да се търси името на тракийско божество. Знаем, че върховният бог на траките носи името Сабазий. Той е олицетворение на слънцето, но също така е представян и като конник – ловец, боец, победител, т.е. свързан е със силата и върховната власт.
Как обаче да свържем един знак с име на бог? Смятам, че в древността IYI е представлявал някакво сложно изображение, което е опростено с течение на времето и дори е добило звукова стойност. Трябва да потърсим стара писмена система изполвана на Балканите и имаща връзка с българите. Такава система са Линеар А и Линеар Б, над 40 старобългарски руни имат успоредици със знаците изполвани през Бронзовата Епоха в Тракия, Мала Азия, Крит и Гърция.
Абсолютно всички руни от розетката от Плиска съотвестват на знаци от Линеар А и Линеар Б, като оформят даже лесно разпознаваеми български думи.
Символът IYI отговаря на Линеар А и Линеар Б знак със звукова стойност СА. Без съмнение СА е съкращение на някакво име, или пък обект. Ще напомня, че по начало ранните писмени знаци са представлявали фигури. По-късно, фигурите се опростяват, а новият знак запазва първата сричка. Това се нарича акрофония. Ако един образен знак е представян като колело, каляска, то по-късната му форма ще представлява знак със звукова стойност КА, КО. В случай, че древен образен знак е представян като мишница, то по-късната форма ще има звукова стойност МИ...
В Линеар Б знакът СА се изобразява катo вариант на IYI.
Ето, виждаме, че е напълно възможно акрофонията на IYI да е Сабазий – върховният тракийски бог. Смятам, че в дълбока древност знакът е представлявал човешка фигура между две животни.
Подобни изображения има не само в Тракия, но също на остров Крит, Индия, Египет, Шумер. Това показва кои земи са посетени от нашите деди в дълбока древност. Показва на какво са били способни предците ни. Показва каква кръв тече в нашите вени. Ако предците са имали силата да покорят много народи, то и ние можем да отхвърлим черната, дрипава колониална дреха хвърлена върху ни от чужденци. Можем да изградим една нова България. Трябва само да го поискаме!
Автор:
Павел Серафимов
Всички реакции:
44644631
97
Харесване
Коментар
Копиране
Споделяне