ОБРОК
Душата ми изгни във таз държава!…
Децата ни избягаха навън!…
Със мене днес – каквото ще, да става!…
Във краткия живот – случаен трън!…
Какво прекрасно място продължава
България да бъде – като сън!…
Какво от мойте сънища остава?!… –
Децата ни заминаха навън!…
През целия живот се заблуждавам,
че някога ще светне – ала, не –
тук милата ни, родната държава,
ни тласка бавно – все на колене!…
И гледам как от другаде прииждат, –
докрай да ни изкупят, но нима
държавниците наши все не виждат
как тихо си отиваме – с дома?…
Как тихичко продаваме земите,
как бавно бий камбаненият звън!?…
Днес Крум го няма, българи… А дните
броят ни все банкерите отвън!…
Ювиги хане, колко си високо?!…
И колко нямат българите глас?!…
Живота си полагам във оброка –
да се завърнеш някой ден на власт!…
Да върнеш пак законовата сила,
да вдъхнеш дух на българския глас!
И да изчистиш таз държава гнила,
преди да е очистила тя нас!…
Ванилин Гавраилов
