Когато подир третата ракия
светът не ми изглежда страшно зло,
ми иде още седем да изпия –
поне да ги закръгля на кило.

Да си отрия острите мустаци
пред БНТ с добрите новини,
в които магистралните простаци
ме водят към сияйни бъднини.

И двеста и четирсет беемвета
във моя мозък нощем да реват.
И – ако още жив е той! – Поетът,
да тръгне пак от Козлодуй на път!

Ама така добре да се натряскам! –
със кеф – и до самата козирка,
че НСО да купи спешно каска
за Бате Бойко – каска по-така!

И празната бутилка да разбия
в изгледания вече кинескоп.
Прости, Родино, майчице, че пия
ракия за преливане на гроб.

Валери Станков