Българинът д-р Булгаро бил светилото на първия университет в света
До ден днешен неговите трудове се изучават в университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти..
Светослав Пинтев
Един от първите преподаватели в най-стария Университет в света - този в италианския град Болоня,
е българин, носил като фамилия народностното си име -докторът по римско право д-р Булгаро,
смятат изследователите на живота му.
Неговият учител-знаменитият по онова време,
а и до днес, корифей в дисциплината Ирнерио,
който е основател на майката на всяка друга Алма матер,
го нарича на смъртния си одър:
е българин, носил като фамилия народностното си име -докторът по римско право д-р Булгаро,
смятат изследователите на живота му.
Неговият учител-знаменитият по онова време,
а и до днес, корифей в дисциплината Ирнерио,
който е основател на майката на всяка друга Алма матер,
го нарича на смъртния си одър:
"os aureum" - Златната уста или Златоуст
Едно прозвище, което му остава завинаги, като най-високата възможна възхвала за красноречието му.
Заедно с него българинът наследява от професора,
след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/,
както бил известен в началото.
Заедно с него българинът наследява от професора,
след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/,
както бил известен в началото.
Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему,
ако се съди по свидетелствата на летописците за тях.
ако се съди по свидетелствата на летописците за тях.
„Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време.
Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна, като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия..
Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна, като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия..
Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията
в Ронкалската долина край град Пиаченца ,
където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV.
в Ронкалската долина край град Пиаченца ,
където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV.
Знае се, че д-р Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора
Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби", които дават на Фридрих I Барбароса почти неограничена власт в Италия
– в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.
– в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.
Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места
в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание.
Джовани Фантуцо говори за него
в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г..
Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област.
До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица
за решенията на поколения прависти..
в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание.
Джовани Фантуцо говори за него
в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г..
Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област.
До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица
за решенията на поколения прависти..
Мраморният саркофаг с тленните останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166 може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня.
Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието.
Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието.
В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство,
която се казва „Санта Мария деи Булгари”.
В тази част е било първото седалище на Университета.
В рамките на Алма матер има и други сгради, които са принадлежели на фамилията му.
В продължение на дълги векове един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел името „Корте деи Булгари.”
За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена.
Няма документи ,удостоверяващи категорично българския произход на д-р Булгаро,
но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а
която се казва „Санта Мария деи Булгари”.
В тази част е било първото седалище на Университета.
В рамките на Алма матер има и други сгради, които са принадлежели на фамилията му.
В продължение на дълги векове един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел името „Корте деи Булгари.”
За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена.
Няма документи ,удостоверяващи категорично българския произход на д-р Булгаро,
но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а
дома на фамилията му - Къщата на българите.
Споменатият вече Джовани Фантуцо казва,
че „курия булгари“е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища.
че „курия булгари“е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища.
Булгаро е роден през 1085 г. в Болоня, като най-вероятно
не принадлежи на благородническо семейство.
Поне няма данни за това.
Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери,
умеещ да долавя разлика между право и морал.
Като дете учел в бенедиктинския манастир,
който се намира на мястото на църквата, приютила по-късно гроба му.
Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки.
Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория.
Умирайки оставя вдовица на име Имелда.
Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот.
Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни,
нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто.
В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин.
Най-известният юридически труд на д-р Булгаро "De regolis juris" е запазен в повече от 40 преписа.
Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове.
И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг...
не принадлежи на благородническо семейство.
Поне няма данни за това.
Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери,
умеещ да долавя разлика между право и морал.
Като дете учел в бенедиктинския манастир,
който се намира на мястото на църквата, приютила по-късно гроба му.
Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки.
Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория.
Умирайки оставя вдовица на име Имелда.
Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот.
Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни,
нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто.
В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин.
Най-известният юридически труд на д-р Булгаро "De regolis juris" е запазен в повече от 40 преписа.
Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове.
И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг...
Д-р Булгаро оставя и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него.
Най-известен от тях е може би професор по каноническо право Джовани Басиано, както и Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция.
Най-известен от тях е може би професор по каноническо право Джовани Басиано, както и Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция.
Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци.
По скоро е
По скоро е
от българите „кореняци” в Италия
Ако можем така да наречем онези конници,
пристигнали през ранното Средновековие
и останали на Апенините,
като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им.
Става въпрос за прабългарите,
които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век.
Те никак не са били малко,
даже има свидетелство,
че са петия по численост народ в Свещената римска империя.
пристигнали през ранното Средновековие
и останали на Апенините,
като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им.
Става въпрос за прабългарите,
които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век.
Те никак не са били малко,
даже има свидетелство,
че са петия по численост народ в Свещената римска империя.
В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г.,
в който се изреждат народите й:
„лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ....”
в който се изреждат народите й:
„лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ....”
Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините
като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали.
Италианският историк Паоло Варнефридо
цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин.
Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях.
като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали.
Италианският историк Паоло Варнефридо
цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин.
Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях.
Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек,
който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух.
Той се представя на краля на лангобардите Гримуалд, който му разрешава да се засели около град Беневент ,
в земите на собствения му син Ромуалд, на когото заповядва да му даде територия,
където Алцек да живее със своя народ.
Приет е с радост и му дават обезлюдени и пустеещи след войните области
- Зепино, Бояно, Изерния,
редица други градове с техните земи.
Единственото условие е водачът на българите да промени достойнството си от dux, което може да се преведе и като херцог на gastaldius - управител, губернатор.
Неговите хора обаче очевидно са продължавали да го наричат кан.
Затова свидетелства историкът Винченцо д'Амико, който смята, че днешното градче Канталупо ди Бояно
се е казвало някога с българското име "Кхан-телепед"
т.е. резиденция на кхана
“Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да употребяват и собствения си език“,
пише Павел Дякон.
който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух.
Той се представя на краля на лангобардите Гримуалд, който му разрешава да се засели около град Беневент ,
в земите на собствения му син Ромуалд, на когото заповядва да му даде територия,
където Алцек да живее със своя народ.
Приет е с радост и му дават обезлюдени и пустеещи след войните области
- Зепино, Бояно, Изерния,
редица други градове с техните земи.
Единственото условие е водачът на българите да промени достойнството си от dux, което може да се преведе и като херцог на gastaldius - управител, губернатор.
Неговите хора обаче очевидно са продължавали да го наричат кан.
Затова свидетелства историкът Винченцо д'Амико, който смята, че днешното градче Канталупо ди Бояно
се е казвало някога с българското име "Кхан-телепед"
т.е. резиденция на кхана
“Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да употребяват и собствения си език“,
пише Павел Дякон.
Има сведения, че са били отлични земеделци, затова са приети с такава готовност.
Според д'Амико те за първи път донесли и започнали да отглеждат ориз в Италия.
Според д'Амико те за първи път донесли и започнали да отглеждат ориз в Италия.