Българинът д-р Булгаро бил светилото на първия университет в света

Българинът д-р Булгаро бил светилото на първия университет в света

До ден днешен неговите трудове се изучават в университетите и са юридическата матрица за решенията на поколения прависти..

Светослав Пинтев

Един от първите преподаватели в най-стария Университет в света - този в италианския град Болоня,
е българин, носил като фамилия народностното си име -докторът по римско право д-р Булгаро,
смятат изследователите на живота му.
Неговият учител-знаменитият по онова време,
а и до днес, корифей в дисциплината Ирнерио,
който е основател на майката на всяка друга Алма матер,
го нарича на смъртния си одър:

"os aureum" - Златната уста или Златоуст

Едно прозвище, което му остава завинаги, като най-високата възможна възхвала за красноречието му.
Заедно с него българинът наследява от професора,
след кончината му, старшинството над юристите на Болонския университет или Lo Studio / Студиото/,
както бил известен в началото.

Булгаро е един от четиримата най-изявени и талантливи ученици на наричания „lucerna iuris” или „светлина на правото” Ирнерио, всеки феноменален и гениален посвоему,
ако се съди по свидетелствата на летописците за тях.

„Четиримата доктори“, като ги наричат са останали в историята като най-добрите юристи и специалисти по римско право по онова време.
Това са Булгаро, Мартино Гозиа, Якопо и Уго от Порта Равеняна, като създадените от тях закони и обществени норми за поведение в продължение на векове определят облика на средновековна Италия..

Императорът на Свещената римска империя Фридрих I Барбароса назначава д-р Булгаро през 1158 г за свой главен юридически съветник за конференцията
в Ронкалската долина край град Пиаченца ,
където Великото събрание на италианските феодали и представители на градоветe разисква правата на монарха, между които това да се разпорежда със съдилищата, оспорвано от папа Адриан IV.

Знае се, че д-р Булгаро е авторът на формулировката, развързала ръцете на императора

Събранието е принудено да приеме т. нар. „Ронкалски разпоредби", които дават на Фридрих I Барбароса почти неограничена власт в Италия
– в наказателно съдопроизводство, в сеченето на монети и назначаването на консули.

Известният италиански писател и професор по семиотика Умберто Еко пише на няколко места
в романите си за д-р Булгаро, именно по повод на аргументацията му пред Великото събрание.
Джовани Фантуцо говори за него
в книгата „Писателите от Болоня“ г. от 1782 г..
Там обяснява, че по-късно Булгаро е бил е назначен и за императорски наместник в същата област.
До ден днешен неговите трудове се изучават в Университетите и са юридическата матрица
за решенията на поколения прависти..

Мраморният саркофаг с тленните останки на д-р Булгаро, на който върху табела е гравирано името му и датата на смъртта 1 януари 1166 може да се видят и днес в църквата „Свети Прокъл” в град Болоня.
Там са погребани и други „Glossatori”, както са наричали университетските преподаватели по право през Средновековието.

В комплекса на Болонския университет се издига църква, построена от неговото семейство,
която се казва „Санта Мария деи Булгари”.
В тази част е било първото седалище на Университета.
В рамките на Алма матер има и други сгради, които са принадлежели на фамилията му.
В продължение на дълги векове един от централните площади в университетския квартал на града пък е носел името „Корте деи Булгари.”
За неговия личен живот и семейство е известно много малко, главно написаното от средновековния хронист Отоне Морена.
Няма документи ,удостоверяващи категорично българския произход на д-р Булгаро,
но са запазени свидетелства, че съвременниците му са го наричали българина, а

дома на фамилията му - Къщата на българите.

Споменатият вече Джовани Фантуцо казва,
че „курия булгари“е била там, където по негово време, а и сега се намират общинските училища.

Булгаро е роден през 1085 г. в Болоня, като най-вероятно
не принадлежи на благородническо семейство.
Поне няма данни за това.
Независимо от това, историците го описват като човек с аристократични маниери,
умеещ да долавя разлика между право и морал.
Като дете учел в бенедиктинския манастир,
който се намира на мястото на църквата, приютила по-късно гроба му.
Там се събужда интереса му към правото и той решава да се посвети на юридическите науки.
Женил се два пъти, като имал две деца от първия си брак и нито едно от втория.
Умирайки оставя вдовица на име Имелда.
Това е почти всичко, което се знае около неговия частен живот.
Слава Богу, за работата му данните са доста по-обилни,
нещо повече той и досега е голям авторитет в правния свят, а теоретиците на италианската юридическа мисъл го изучават внимателто.
В изследванията си за въвеждането на понятието „справедливост” в юридически и граждански смисъл изследователят и учен Енрико Панталоне например го нарежда сред пионерите в дефинирането и употребата на този термин.
Най-известният юридически труд на д-р Булгаро "De regolis juris" е запазен в повече от 40 преписа.
Той е бил настолно четиво професори-глосатори в продължение на векове.
И досега се изучава от специалистите, а преписите се пазят в най-големите библиотеки на Виена, Лондон, Рим,.Париж, Мюнхен, Лайпциг...

Д-р Булгаро оставя и немалко прочути ученици, които формират в италианското и европейското право традиция, започнала именно от него.
Най-известен от тях е може би професор по каноническо право Джовани Басиано, както и Пиачентино, който е сред създателите на университета в Монпелие, Франция.

Много малко вероятно е семейството на д-р Булгаро е да се е преселило в Италия от Дунавска България, която по онова време се управлява от Асеневци.
По скоро е

от българите „кореняци” в Италия

Ако можем така да наречем онези конници,
пристигнали през ранното Средновековие
и останали на Апенините,
като са дали името си на стотици селища, местности, а фамилните имена и до днес издават кои са потомците им.
Става въпрос за прабългарите,
които на няколко вълни се заселват в Италия още от VI век.
Те никак не са били малко,
даже има свидетелство,
че са петия по численост народ в Свещената римска империя.

В архивата на италианския град Касино се пази указ , издаден от император Фридрих II през 1249 г.,
в който се изреждат народите й:
„лангобарди, франки, сарацини, унгарци, българи, англичани, фламандци, гърци, сполетани, маркиджани, тоскани ....”

Още през 535 г. прабългари нахлуват на Апенините
като наемници на прочутия византийския пълководец Велизарий, както сме разказвали.
Италианският историк Паоло Варнефридо
цитира летописи според, които по-големи техни части са дошли през 568 г. в съюз и под личното командване на лангобардския крал Албоин.
Оттогава предците ни доста добре се погаждат с лангобардите и често организират съвместни походи с тях.

Около 667 г. с хората си в Италия пристига Алцек,
който според хрониста Теофан Изповедник е петият син на кан Кубрат, следователно брат на Аспарух.
Той се представя на краля на лангобардите Гримуалд, който му разрешава да се засели около град Беневент ,
в земите на собствения му син Ромуалд, на когото заповядва да му даде територия,
където Алцек да живее със своя народ.
Приет е с радост и му дават обезлюдени и пустеещи след войните области
- Зепино, Бояно, Изерния,
редица други градове с техните земи.
Единственото условие е водачът на българите да промени достойнството си от dux, което може да се преведе и като херцог на gastaldius - управител, губернатор.
Неговите хора обаче очевидно са продължавали да го наричат кан.
Затова свидетелства историкът Винченцо д'Амико, който смята, че днешното градче Канталупо ди Бояно
се е казвало някога с българското име "Кхан-телепед"
т.е. резиденция на кхана
“Българите обитаваха тези земи и говореха латински, като не забравяха да употребяват и собствения си език“,
пише Павел Дякон.

Има сведения, че са били отлични земеделци, затова са приети с такава готовност.
Според д'Амико те за първи път донесли и започнали да отглеждат ориз в Италия.

Любовта между Сун и Марин е легенда в Китай.

Любовта между Сун и Марин е легенда в Китай.

Момчето от Оряхово среща пекинска принцеса и се женят с благословията на Мао Ако в Китай има съвременна приказка за любовта, в която влюбените се сражават с дракони, преброждат планини и гори, побеждават огъня и водата, за да възкръсне любовта им в нещо чисто и красиво, то това е приказката за Марин - Ван Ман, и Сун. Днес тя е истинска легенда. Дори има музей за тяхната история. Марин - сираче, с още четирима братя, е осиновен от многодетно семейство в Оряхово. Има смелостта да кандидатства в непрестъпната Художествена академия и да влезе да учи за художник. Това се случва през 50-те години на миналия век, комунизмът в България е победил, а след СССР и ние признаваме, че и в Китайската народна република е възтържествувал. Отношенията между държавите стават приятелски, топли. Следва размяна на студенти. През 1952 г. младият Върбанов - бъдещият известен майстор на гоблена, направил революция в това изкуство, научава за възможността да замине за Пекин Кандидатства и се оказва единственият ентусиаст. Решението да тръгне предопределя живота му. Години по-късно синът му Феникс ще си спомни, че баща му му е разказвал как вярва в прераждането, защото, когато попада в град Хан Джоу, има чувството, че се е разхождал из него. Днес там има академия на името на Върбанов. Прераждане... Дори са му викали Китайчето.
Пекин си е Пекин независимо от комунистическите гарнитури и лозунги - имперски, величествен. Гостенинът трябва първо да научи китайски. Оказва се талантлив - до края на живота си Върбанов говори великолепен китайски. Но среща в коридорите на Пекинската художествена академия младата Сун - изящна като статуетка, фина и изискана Тя, отличничката, ще му помага да учи езика. Влюбва се веднага, но защо тя обиква слабичкия българин с мустаците и буйната къдрава коса... Чар, магия? Сун никога не разкрива тази мистерия.
Греховна връзка! Татко Иван от Оряхово е дърводелец, мама Тота - домакиня. Сун е наречена на името на стара хилядолетна китайста династия. Презимето ѝ Хуай Куей означава красиво уханно цвете. Баща ѝ е професор по старокитайски в Пекинския университет. Майка ѝ преподава там английски. И в цялата тази аристократична фамилия, която си знае корените от векове - влиза наш Марин! От Оряхово. При всичките тези китайски традиции. При всичките тези нрави от династията Мин! Любов! Срещите на влюбените са почти невъзможни. Ако тя е с една плитка, преметната през рамото - невъзможно е да се срещнат дори закратко. Ако е спуснала и двете - дори биха имали шанс да си разменят целувка в мрака под вишната. Когато разбират за любовта между студентите, в пекинската академия викат Марин и го предупреждават да стои на разстояние от това момиче. Професорите стават резервирани и към Сун. Смятат връзката й с чужденец за национално предателство.
Сун често заплита двете плитки, има много целувки, докато накрая не успява да убеди мама и татко професори, че Марин е от потекло - български оряховски принц! А те двамата, бидейки в интелектуалните среди, в които българската литература вече е на почит, благодарение на топлите комунистически връзки и познавайки творчеството на Иван Вазов, знаели, че българите ядат много чесън, много люти чушки и носят ками, затъкнати в пояса... Представяте ли си как са посрещнали евентуалния си бъдещ зет... Но шокът на достолепната и монументална баба Тота - майката на Марин, при срещата със снахата е още по-голям... За това - по-късно.
Марин и Сун общуват като нелегални. Разменят си любовни писма, поставени в кухо дърво. Днес тези писма са част от легендата за тях и са изкупени от специална фондация, посветена на тяхната история. Възможно ли е да узаконят връзката си? Просто в българо-китайските взаимоотношения няма такъв случай и затова няма и правни норми как да се реши. Оказва се, че Марин и Сун поставят прецедент, стигнал до самия Мао. Сун е запозната с традициите и тежката бюрокрация в страната си. Пише десетки писма до всякакви инстанции. Положението изглежда почти безнадеждно, докато едно писмо не стига до бюрото на дясната ръка на Мао Дзедун Джоу Енлай. И той го резюлира с “да”! Нека се вземат! Години по-късно, когато Сун е вече известна бизнес дама, наложила марката “Пиер Карден” в Китай, в офиса ѝ няма дипломи на стената, но това рамкирано писмо на Джоу Енлай е окачено на видно място. Защото той измолва благословията на самия Мао заради тях. Марин и Сун се връщат в България, без да подозират, че години наред няма да имат път назад зад стената. В Китай вече се усеща сянката на Големия скок. Професорското семейство е най-застрашено от “превъзпитание” на оризовите полета. Ще се окаже, че Сун няма да знае нищо нито за родителите си, нито за братята си над 15 години... Всички са пръснати из цялата страна, избиват от главите им буржоазните предразсъдъци с усилен труд.
Но на двамата млади и в България не им е по-лесно. Марин продължава обучението си в Националната художествена академия. Наемите в столицата са непосилни. Накрая се сдобиват със стайче на тавана на сградата на академията. Цената да не плащат е Сун да мие чинии в студентския стол. Тя, пекинската аристократка, търка мазните тенджери, докато състудентките ѝ си мият четките, с които са живописвали. Не се оплаква, сапунисва и плакне... Марин и Сун вече са родители на Боряна. През 1962 година се ражда Феникс - буквално в Академията, там му е хвърлен пъпът. Името му дава баща му - вярвал, че човек се възражда, а с него и цялата природа. Мама Сун е убедена, че след появата на синчето всичко им тръгва на добре. Марин получава ателие, тя рисува портрети на български интелектуалци. (Семейството пази портрет на Невена Коканова - б.а.). Намират дом на ул. “Оборище” (първо под наем), който става пристан на цялата тогавашна интелигенция.
А къде е тогава малкият Феникс? При цялата заетост на мама и татко той намира топлата прегръдка на баба Тота в Оряхово. Там прекарва летата си: “Боб -картофи, катрофи - боб”, редувахме ги, но беше толкова вкусно и прекрасно моето детство, спомня си той, сега изкушен от вкуснотиите на Париж. Легенди се разказвали как баба Тота посрещнала снахата китайка. В нейните очи била кльощава, недохранена. “Мале, сине! Що си ми довел? Какво е това извънземно? Хилаво, слабичко! Дай да го охраним”, рекла 100-килограмовата достолепна господарка на дома. Всички винаги са викали на съпругата на Марин Върбанов Сунчето, но баба Тота ѝ викала Анка - тя си знае защо. Както и едва ли е подозирала, че на сина ѝ в далечен Китай са му дали името Ван Ман - значението му е “десет хиляди години”, а символът - знакът за безкрайността. “Тази голяма любов на майка и татко, която наистина е срутила стени от предразсъдъци, преодоляла е вековните традиции на две култури, на практика е проправила пъта на браковете на китайци с чужденци, на които впрочем и днес не се гледа с добри очи. А представяте ли си тогава... Това превръща тяхната любовна история в легенда”, убеден е синът им Феникс. Марин тъче своите гоблени, Сун е неговата муза Сун бързо става център на софийската бохема. В дома им на ул. “Оборище” се събират приятели и широко отваря врати “първият китайски ресторант”, шегуват се тогава. Сун е великолепна готвачка. От китайското посолство ѝ прошепват от време на време новини, че близките ѝ са добре, а понякога я снабдяват със соев сос и други типични деликатеси. А Сун изкушава с тези екзотични гозби гостите си от столичния елит. Пиле в сладко-кисел сос, зеленчуци гуан дон, спагети “Би хун”... - всичко е поднесено великолепно приготвено. Разговорът се поддържа от домакинята на отличен български. Тя владее още английски и френски.
Марин Върбанов създава специалността “Текстил” в Художествената академия, а по-късно гобленната секция в Университета Ню Сауд, Сидни, Австралия. С новата специалност, открита в Академията, Марин Върбанов изважда гоблена и стенния килим от стаята за гости и ги превръща в ценно приложно изкуство, което украсява много международни зали, галерии, изложби. Нашият творец не е просто забелязан, неговият талант е толкова ярък, че той печели редица награди. Феникс отрасва в скута на Дечко Узунов, спомняйки си неговите забавни разкази за софийската бохема. Заедно с това и двамата му родители са работохолици. Денонощно са кой пред стана, кой пред статива с платното. През 1974 г. китайци, пръснати по света, са поканени да посетят родината. Тогава Сун се връща с малкия Феникс и сестра му Боряна при роднините си. Едва успели да ги съберат. Когато Сун застава на вратата, не я познават... Следват безкрайни сълзи и после много радост от срещата. Но въртенето около тигана уок не е призванието на китайската принцеса. С умела ръка Сун движи делата на Марин Върбанов с все по-популярните му гоблени, а маестрото вече има своя ателие, където опитни майсторки претворяват в материал идеите за неговите гоблени. Има покана да отвори ателие в Париж, да преподава. Прави го. И в един хубав момент в изложбата му в Париж пристига великият моделиер Пиер Карден. Влюбен е в гоблените, чрез които Върбанов нарушава всички правила на това изкуство - прави го обемно, влага всякакви странни материали - също като Карден, превръща го в текстилна пластика, и си казва: “аха, това е то”. (По-късно Върбанов преплита и опъва специално тъкани ластици в огромни пространства и с това се равнява с Кристо Явашев, убедени са критиците. Завистници крият тези факти. Двамата художници са били близки, а Феникс вчера имаше среща със Стефан - брата на Явашев, който живее в София - б.а.). Едно не може да се отрече на Карден - освен гениален моделиер има и усет за хора. Кани Върбанов да направи изложба в Ню Йорк, където има галерия, но заедно с това “съблазнява” и жена му. Вече е пробил в Япония, но Китай е за него непозната територия. Не познава традициите, правилата. А Сун ги знае Карден е марка, тя се изкушава да го представя. И подписва договора с дявола - става мадам Сун! Ако сега този запазен знак може да се види в милиардната страна с възможности за милиардни инвестиции, то е благодарение на Сун. Казвал ли ѝ е някога Карден “благодаря”? Тя 25 години пробива там за него. Прави го император на модата в Изтока, там, където никой друг западен дизайнер не е пробил. Защото знае как да направи мост между Изтока и Запада. Именно това “надушва” хитрецът Карден и залага на Сун. Тя му отваря от негово име и най-представителния ресторант - копие на френския “Максим”! Но да забравим марката - Сун всъщност срива Китайската стена за западната култура Така, както преди години е сринала предразсъдъците заради голямата си българска любов. Изящната дама е най-добрият модел на Карден. Отлично ѝ стоят елегантните му костюми. Позира с Ален Делон. Но не се влюбва в него, а остава влюбена и вярна на Марин. Дори има принос към филма на Бертолучи “Последният император”. Феникс прекарва летата си в Оряхово, но мама и татко го водят в Париж, където Марин Върбанов получава възможност да направи ателие за съвременни гоблени. Момчето е 14-годишно, българо-китайче, не знае и дума френски Записват го в лицей, но е самотен. Така в тази самота открива изкуството на Дали, на импресионистите, на Маргит... И започва да рисува. Но кръвта вода не става - влече го черно-бялата рисунка с туш, магията на хартията, която попива черното и то става картина. Често се сеща за България, през лятото бърза при приятелите си от квартала около “Докторската градина”. Не всеки има късмета Стоимен Стоилов да е негов учител в графиката, но той - да.
Феникс завършва образованието си в Париж, а в това време Сун, благородарение на връзките си с Карден, и на баща му - благодарение на оригиналното си изкуство, вече са се установили в Пекин. Върбанов прави школа за гоблени и превръща тяхното производство в индустрия - така необходима за младата държава. През няколко години Марин и Сун бързо угасват - и двамата от рак на белите дробове. Той е едва на 57 години, тя на 69. “И двамата имаха нелек живот. На Марин не вървеше безоблачно пътят в изкуството, който беше възходящ от всяка гледна точка. Той имаше големи проблеми, споделял е с приятели, но дискретно, което правеше болката още по-осезаема. Сун също нямаше много поводи за жизнерадост. В Китай се вихреше културната революция, тя не знаеше абсолютно нищо за своите родители. Когато с Рангел Вълчанов и с нея бяхме при Ванга, тя чу за първи път, че те са живи и здрави. Двамата остават завинаги в нас, внедрени духовно”, споделя близката им приятелка, известната преводачка и издателка проф. Вера Ганчева. Феникс остава във Франция, където има отлична кариера като художник. Женен е за французойка, също художничка - графичка. Имат двама синове. Преди дни Феникс направи първата си изложба у нас. Докато говорехме с него, вече бяха направени няколко откупки. Черно-белите работи на Феникс Върбанов, които могат да се видят в столичната галерия “Райко Алексиев”, отварят широко вратите към един неподозирано голям свят - микс от три култури - българската, китайската и френската, които го формират като артист. Тази изложба ознаменува трайния му интерес към кръглия формат, в който ин и ян, женската и мъжката енергия, тъмното и светлото понякога нежно се прегръщат, понякога яростно се сблъскват. Творбите са голямоформатни, 175-сантиметрови - рисунки с туш върху китайска хартия, която е богата на структури и често е допълнително намачкана от художника. Рамкирани са с коприна. Драматизмът е в ДНК-то им, защото са пресечна точка между големи култури. “Те отразяват пътя ми между Китай и Франция”, казва Феникс. Сестра му Боряна живее в Пекин и е хранител на паметта на семейството. Тя е отговорна да се запазят както любовните писма между Сун и Марин, които са оставяни в кухото дърво, а сега те са откупени от музея “М+” в Хонгконг, така и за картините на тяхната майка, и гоблените на баща им, които без специално съхранение биха се разпаднали. В този музей се пазят и 100 костюма с марка “Пиер Карден” от 80-те и 90-те години, които Сун е носила при налагането на марката в Китай и които днес имат изключителна ценност за историята на модата и висока цена. Те също са предоставени от семейството. Към тях има и аксесоари. Благодарение на Сун там е цялата история на марката при нейния пробив зад Великата стена. А той би бил невъзможен без нейната връзка между източната чувствителност и западната бизнес хватка. Сун я няма. Карден е още жив и може да си спомни нейния принос. Не е за учудване, че има такъв интерес към Марин Върбанов и Сун Куей в Китай. Те наистина са легенда!

Miroslav Dimitrov

Sevda Stepanova

И ако паднете духом някога, затворете очи, представете си измъчения, но борещ се старец в необятното тъмно синьо море и извикайте тези първи думи на помощ:
" Но този човек не е създаден, за да бъде победен....Можеш да унищожиш човека, но не и да го победиш. "
Най-голямата спънка - страхът.
 Най-голямата грешка - да паднеш духом.
 Най-лошото поражение - отчаянието
Антон Марлов

ГЛАС - Гражданска Лига за Активно Самоуправли

Какво мислят обикновените хора по света за България и какво казват уважавани от целия свят учени, политици и обществени дейци за Българската цивилизация.
Редно е да се запитаме, защо има такава разлика в мненията, но най-вече ЗАЩО НИЕ БЪЛГАРИТЕ НЕ СМЕ ЗАПОЗНАТИ С ТОВА КОЕТО ТВЪРДЯТ СВЕТОВНИ ВЕЛИЧИЯ ЗА ДЕДИТЕ НИ ????

Например, американците не знаят къде е България или са чували само за Дракула, който е Български благородник. Австрийците ни мислят за тотални крадци, французите за бедни диваци, италианците за детегледачки, испанците за чистачи на тоалетни. Англичаните ни броят просто за имигранти, турците за биполярни, а гърците за изостанали. Германците и руснаците знаят за нашата ракия и евтин алкохол.

Все пак вижте какво са казали световни учени, общественици и политици за Българския народ:

АНГЛИЙСКИ УЧЕНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ И КУЛТУРА

В Британската библиотека в Лондон има един безценен старобългарски ръкопис – четириевангелието на цар Иван Александър. Под него има надпис „Bulgarian Empire“, сиреч англичаните казват, че България е била Империя!
Нещо повече в английската „Историята на народите“ на Арнолд Тойнби се казва, че в света има общо 21 цивилизации, една от които е българската. Българите са били най-многобройния народ, който благодарение на привлекателната си култура е увеличавал границите си от Крим до Белград и от Карпатите до Бяло Море в древността наричано Тракийско!“
Във Византииски Тропарх от края на първото хилядолетие пише следното: „Те, българите, някога бяха НАЙ-СПРАВЕДЛИВИЯ ОТ ВСИЧКИ НАРОДИ И ОТ ВСИЧКИ НА СВЕТА, НАЙ-МНОГО ПОЧИТАТ ДОБРОДЕТЕЛИТЕ,и сами достигнаха голяма слава, А ГРАДОВЕТЕ И НАРОДИТЕ САМИ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВАХА КЪМ ТЯХ И ДЪРЖАВИТЕ ИМ ДОРОВОЛНО.“
По-късно големия английски историк проф. Норман Дейвис потвърждава и доказва с редица факти, че българите са НАЙ-СТАРАТА НАЦИЯ В ЕВРОПА И СЪЗДАТЕЛИ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА СТАРИЯ КОНТИНЕНТ. Негови са думите: „Когато България е била държава, Европа е ходила права под масата“!

ФРЕНСКИ ПОЛИТИЦИ И УЧЕНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Президента на Франция генерал Шарл де Гол благодари на българите затова, че „Българската държава е ЛЮЛКАТА на европейската култура и цивилизация” .
По-късно друг френски президент Франсоа Митеран, казва още по-шокиращи неща : “Българският народ е един от СЪЗДАДЕТИЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА на нашата ПЛАНЕТА.
А Българските Богомилите създават Европейското възраждане и дават тласък на Средновековна Европа с ренесанса който разпалват чрез поЗнанието си”
ЗАЩО ТЕЗИ ДВЕ СВЕТОВНИ ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ, ЕМБЛЕМАТИЧНИ ПРЕЗИДЕНТИ НА ФРАНЦИЯ, ТВЪРДЯТ ПОДОБНИ НЕЩА ???
Известният френски историк Алфред Рамбо казва: „Цар Симеон бе за българите това, което е Карл Велики за нас, но по-образован и много по-щастлив, защото е успял да създаде една национална литература.“
Магнус Енодий в своето Похвално слово за крал Теодорих пише „Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал. Те вярваха, че светът е открит за тях. те никога не се съмняваха в победата си, това е народът, който учудваше света“.
Да не забравяме и ФАКТА, ЧЕ АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ФРЕНСКИ КРАЛЕ СА ПОЛАГАЛИ НАЙ-ВАЖНАТА КЛЕТВА В ЖИВОТА СИ, ПРИ КОРОНЯСВАНЕТО ИМ СА ПОЛАГАЛИ КЛЕТВА САМО И ЕДИНСТВЕНО НАД БЪЛГАРСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ !!!!!!
ЗАЩО ЛИ ????

ИТАЛИАНСКИ УЧЕНИ И ПОЛИТИЦИ ЗА БЪЛГАРИТЕ

Подобн на думите на френските си колеги и Италианският президент Карло Чампи в речта си на откриването на Зимната Олимпиада в Торино през 2006 г. Казва следното:
„Българите са едни от ПЪРВИТЕ ТВОРЦИ НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“.
ЧОВЕК ЩЕ РЕЧЕ ЧЕ ТЕЗИ ПРЕЗИДЕНТИ СА ЧЕЛИ НЯКАКВА СЕКРЕТНА ИСТОРИЯ !!!!
А италианския професор Санте Грачоти казва: „Една от основните заслуги на българите е, че задържаха няколко века турците далеч от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура от онова време“ .
Световно известния византолог професор Геза Фехер казва: “Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа.

ДРУГИ ИЗКАЗВАНИЯ НА СВЕТОВНИ УЧЕНИ ОБЩЕСТВЕНИЦИ И ЕДИН ИМПЕРАТОР ЗА ДЕДИТЕ НИ

През 1981г по повод 1 300 години от създаването на България, Тодор Живков получил поздравителна телеграма от Японския Император в която императора приветства държавния глава на държавата която според японските исторически извори е на 6 000 години и от същия този НаРод е и Рода на всички императори на Япония, както и той самият е от рода Дуло. В телеграмата, която се съхранява в държавния архив Императора на Япония Поздравява Българите и им благодари, че са поставили основите на Япония като държава.

Японският професор Шигеоши Мацуяма твърди, че “Българската държава е между седемте световни цивилизации."

Посланикът на Украйна в България Вячеслав Похвалски произнася следните думи „Украинците, белорусите и руснаците си спомняме, че писмеността, културата ни и православната вяра произхождат от България. Искам да припомня на всички факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан“

Румънецът Деншиану казва, че румънците са живели толкова дълго в контакт с българите, които са простирали своята власт отвъд дунавските земи, че на този съвместен живот дължат своята цивилизация през Средните векове.
Руския академик Дмитрий Лихачов пише: „…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят българският език, писменост и култура!…
Тази държава на Духа се простира от БАЛТИЙСКО МОРЕ до ТИХИЯ ОКЕАН, и от СВЕТОВНИЯ ЛЕДОВИТ ОКЕАН до ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. ТОВА Е ПЪРВИЯТ ДЪРЖАВЕН ЛИТЕРАТУРЕН ЕЗИК В ЕВРОПА, използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език“.
„…БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ Е НАЙ-ДРЕВНАТАДРЕВНАТА ОТ СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ КУЛТУРНИ НАЦИИ, НЕ САМО В ЕВРОПА, А И В ЦЕЛИЯ СВЯТ. Миналото погълна античността, древния Рим, Елада и прочие, но България остана като жива отломка от древната Европейска култура.“

"Любовта и самоутвърждаването ще спасят българите. Само вярата в корена на народа ви ще ви извадят от надвисналата тъмнина. Българите са древен и велик народ, но е заразен от неверието, отказал се е от предаността към предците и от интелектуалното усъвършенстване.
И след 40 години тъмнината ще обхване съзнанието на хората и България ще преживее кървав залез. Всички ще пострадат от лошото: и народ, и управници. "
1970 г. Най-известния индийски мъдрец през последното столетие Брамбха Риши Йогирадж Шри Девраха Баба
КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА СЕ ЗАПИТАМЕ КОИ СА ДЕДИТЕ НИ И КАКВА Е ИСТИНАТА, А ИСТИНАТА НЕ ТРЯБВА ДА ВЪЗГОРДЯВА ЕГОТО НИ, ЗАЩОТО ПРЕДЦИТЕ НИ СА ЗАТРИВАЛИ ЦЕЛИ ИМПЕРИИ ЗАРАДИ ВИСОКОМЕРИЕТО, НЕУВАЖЕНИЕТО, РОБСТВОТО И АЛЧНОСТА КОИТО СА ЦАРЯЛИ В ТЯХ.
ИСТИНАТА НИ Е НУЖНА ЗА ДА ВЪЗВЪРНЕМ МИРОГЛЕДА ИМ КЪМ СВЕТА И ПОЗНАНИЕТО КОЕТО СА РАЗНАСЯЛИ НАВСЯКЪДЕ ОТ КЪДЕТО СА МИНЕЛИ.

За това трябва да спасим България, да я съхраним да не бъде само последна отломка от миналото, а цивилизационна култура, която ще прекрачи третото хилядолетие и ще я понесе към бъдещето…

Свѣтозаръ Кончарски

ение

28 споделяния

Гълъбина Митева

Гълъбина Митева

21 минути · 

Да прегърнеш дърво... ♥️
Нощес... ПРЕГРЪЩАХ ДЪРВЕТА!
Прегърнах всички дървета по поречието на една Река, Която Знае Да Обича. Едно по едно... Стари, вековни тополи. Имаше вятър. Толкова силен, че люлееше върховете им, които докосваха Небето, и мощните клони приличаха на зелено, развълнувано Море.
Луната мълчеше отгоре. Тя знаеше защо го правя...
Аз също.

Прегръщах ги дълго, тополите! Всички! Една по една...
И, особено дълго - една, която си избрах. (или тя ме избра)
Прегръщах я - докато ПОЧУВСТВАХ, че е съвсем жива!
Точно толкова, колкото вас, колкото мен...
Милвах грапавата й кора, покрита с мъх зелен.

После - седнах до нея.
Облегнах гръб на топлия й дънер, и дълго гледах зелените води на Реката, Която Знае Да Обича.
Повярвайте ми! Наистина знае.
Много повече от нас, хората...

РЕКА, СМЪЛЧАНА ПОД ВЪРБИТЕ -
по Вечния си Път бълбука...
Обрасла с мента... И ракита...
Аз... всяка вечер идвам тука...

Присядам на брега, и пия
с очи водите й зелени...
Стада по залез тука мият
копитата си уморени...

И чановете медни пеят -
над притъмнелите полета...
Мълчи Реката... И люлее
душата тъжна на Поета...

Отмива скритите й рани.
По камъчетата се стича...
Замислена. И умълчана.
РЕКА. А ЗНАЕ ДА ОБИЧА.

ГЪЛЪБИНА МИТЕВА
Снимка - Интернет

Това, което виждат очите на поета - често няма нищо общо с това, което виждат очите на хората....
Някога... възпях една Река.
Преди три години, беше.
Още ми спира (винаги ще ми спира) дъха, когато отида там, на Нейния бряг...
Всеки ден, през всеки сезон...

Тутманик Боряна Андрова

Тутманик

200 мл.прясно мляко,
2 яйца, единия жълтък за намазване
2 с.л.кисело мляко,
2 с.л.олио,
1 с.л.захар,
1 ч.л.сол,
7 гр. суха мая,
брашно 500 гр.
сирене
Масло

Замесвам тестото, оставям 15 минути да се отпусне. Разделям на 4 части, всяка разточвам, намазвам с разтопено масло и поръсвам със сирене. Поставям една върху друга. Разрязвам ленти, усуквам и поставям в тава, с размер 32 см., покрита с хартия за печене. Втасва до удвояване на обема. Намазвам с отделения жълтък, смесен с 2 с.л. прясно мляко. Пека в предварително загрята на 180 градуса фурна до готовност. При мен 30 минути.

ВЯРА

НЕКА СВЯТАТА БОЖИЯ МАЙКА ДА ДАДЕ НА ВСЕКИ ТОВА, ОТ КОЕТО ИМА НУЖДА! На самотният - другар! На пътника - лек път! На тъжният - надежда! На неразумният - повече разум! На слабохарактерния повече вяра и увереност в себе си! На гладният - хляб! На изморения - почивка и здрав сън! ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ ТОВА, ОТ КОЕТО ИМА НАЙ-МНОГО НУЖДА!

НОВ СВЕТОВЕН РЕД

 ЕС е репетиция на ционистите за НОВ СВЕТОВЕН РЕД - при който ще заробят народите, ще ги смесят и ще унищожат всичко, което може да им попречи - народност, морал, нормална сексуална ориентация, размножаване, ценности, свободна воля, и всичко добро и стойностно създадено от нашата цивилизация!

Инструмента е Планът Калерги / книгата Практичен Идеализъм /. Меркел получава награда “Европа” на фондация Калерги 2010 та и неин личен приятел е и “профета” на Планът Калерги - Томас Барнет.
Планът се състои в торпедиране и културно обезличаване на Националните Държави чрез масова миграция. Тук участват и ционистите, които експортирайки и импортирайки радикалния Ислям в Европа решават “арабския проблем” вече на глобално ниво, а не само на Близкоизточно. Печели Англия и САЩ елиминирайки Европа / Германия / като икономически, културен и политически Субект ( последното е направено още 1945 ). 
Гендър Агендата и “заличаването” на традиционните два пола чрез мултиполовост и по този начин Андрогенезирането на Сапиенса е стара мечта на Кабалистките Рабини, които си представят Кошерните Общества / мравчени, пчелни, термитни / за ИДЕАЛНИТЕ..... Прочее - Планът Карнеги съдържа и момента, в който след като се Денационализира и Лумпенизира Европа, в нея да се създаде Елит “селектиран” от най - доброто ( естествено от Божия Народ ).....
Толкова Гнус и Смръдня не е възможна.... Радвам се, че присъствието ми на тази Земя е ограничена и едва чакам да свърши това шибано училище.....
Вярно - Има и хубави неща тук... Жените примерно.... и хм... вино... и семейство... бе има доста хубави неща и посланието ми е: Да го д...т Паразитите и Патогените!! За разлика от тях живеем с ясното съзнание, че не сме от тук и сме за малко...

7

Управление

Dimitrov Dancho