Pavlin Dekov

Така например, широко разпространен мит-заемка е, че жената е тази, която дарява с
живот и е самият негов източник. Това е погрешно. Мъжът е този, който дарява живота и
го прави възможен. Той е Ян, той е отдаващият, оживотворяващ принцип. Всеки един
сперматозоид е жив за себе си, когато напуска мъжа (активно Ян-начало). Всички те
търсят женската яйцеклетка, тъй като тя е матрицата, необходима на сперматозоида, за да
развие живота. Яйцеклетката е сбор от материя. Тя няма живот сама по себе си. Тя е среда
(пасивно Ин-начало). Жената износва живота, тя не го създава. Това е много важна
разлика на архетипно ниво свързана с Ин и Ян, която човек трябва да разбере,
абстрахирайки се от пола си, ако иска да схване по-дълбоките енергийни шаблони на
дуалната реалност. Това не е твърдение, което се опитва да принизи жената и нейната
роля, както не е и нашето субективно философско-езотерично мнение за нещата. Това е
наука, стара колкото света и е просто начинът, по който са устроени телата и енергийните
ни системи. На който не му харесва - има проблем със самото естество на реалността.
Всичко това е един много добър пример за заемка, която не се разбира масово. И двата
пола имат равна по важност роля в създаването на нов живот, но имат различна функция.
Това не е състезание. На Земята (Ин) не може да вирее нищо без Слънце (Ян). То е
причината тук да има живот, защото то е неговият носител. В същото време, ако нямаше
Земя, която да бъде среда за този живот - щяхме да имаме просто Ян, който не служи за
нищо. Именно затова те винаги вървят заедно, защото са безсмислени един без друг,
понеже са част от Цялото.
Митът за жената, която дарява живот обаче, служи на рептилоидното съзнание, което
е социално доминирано от женските индивиди. Поддържането на женския пол като център
на тяхната култура, е нещо повече от необходимо.