Честита 7524 г.

Преди календара на маите, преди китайския, преди юлианския, преди григорианския е нашият Това е голям интелектуален, научен труд на хора, които са живели хиляди години преди Христос. Българският календар е по-точен от Григорианския календар и само с няколко секунди се различава от астрономическия календар. Когато България е била Велика България, всички са се водили по нашия календар, защото сме имали икономическото, политическото, властовото влияние върху народите и сме пренесли своята интелектуална мощ и култура. Древнобългарският календар е най-съвършеният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО. Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 г. пр. Хр. С 12-годишния си цикъл българският календар е първоизточник на китайския. През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света   Учените от ЮНЕСКО били поразени от гениалното решение на математическата задача с чепатото число 365. Нещо повече – древното българско летоброене предлагало същото просто правило и за високосния 366-и ден, който окончателно „преобръщал колата“ дори на претендиращите за най-съвършени образци календари. С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов - II, а в по-ново време – историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил Умленски - Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астрономът акад. Никола Бонев и дори акад. Д. Мишев.   Прабългарският календар е слънчев   Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица – нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон да започват винаги в неделя – първият ден от прабългарската седмица. Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два – по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна – от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем). Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години), носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче, за разлика от китайския календар, първата година в цикъла не е мишка, а свиня:  

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/chestita-7524-g-spored-blgarskiya-kalendar_news479356.html?fbclid=IwAR1VkwdrkmX4Q9uLFEvRDh3etXbzr8dO08Y7IUoxh4y-1. свиня (докс, док, прасе) 2. мишка (сомор, шъши) 3. вол (шегор, куврат, буза, бусман) 4. тигър (барс, паръс, баръс) 5. заек (дванш) 6. змей (вер, драгун, кала, слав) 7. змия (дилом, делян, аттила) 8. кон (тек, таг, тих, алаша) 9. маймуна (песин, писин) 10. коч (суръх, север, расате) 11. петел (тох, тах) 12. куче (етх)   Шестдесетгодишния цикъл Вълчев нарича звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна корекция се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 години). В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден. Реконструкцията на Петър Добрев в значителна степен съвпада с тази на Вълчев. И тук календарът е слънчев, а годината започва с нулев ден – Енинак (най-късият ден от годината). Според Добрев обаче 60-годишен цикъл няма, а 12-годишните цикли започват както в китайския календар – с мишка. На всяко животно от цикъла е отговаряло зодиакално съзвездие – небесен предводител на годината.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/chestita-7524-g-spored-blgarskiya-kalendar_news479356.html?fbclid=IwAR1VkwdrkmX4Q9uLFEvRDh3etXbzr8dO08Y7IUoxh4y-5n_BmRQw1B7WiEM_BmRQw1B7WiEM
  1. свиня (докс, док, прасе) 2. мишка (сомор, шъши) 3. вол (шегор, куврат, буза, бусман) 4. тигър (барс, паръс, баръс) 5. заек (дванш) 6. змей (вер, драгун, кала, слав) 7. змия (дилом, делян, аттила) 8. кон (тек, таг, тих, алаша) 9. маймуна (песин, писин) 10. коч (суръх, север, расате) 11. петел (тох, тах) 12. куче (етх)   Шестдесетгодишния цикъл Вълчев нарича звезден ден. Той предполага, че в края на всеки втори звезден ден, т. е. на всеки 120 години, е отпадал по един високосен ден. (Подобна корекция се прави и в григорианския календар, където един високосен ден отпада приблизително на всеки 133 години). В такъв случай продължителността на прабългарската година е била 365,241667 средни слънчеви денонощия. Продължителността на тропическата (слънчева) година (времето между пролетните равноденствия) е 365,2422. Грешка от едно денонощие се е натрупвала за около 1800 години, или тридесет 60-годишни цикъла. Вероятно тази грешка също е била коригирана с допълнително отпадане на високосен ден.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/chestita-7524-g-spored-blgarskiya-kalendar_news479356.html?fbclid=IwAR1VkwdrkmX4Q9uLFEvRDh3etXbzr8dO08Y7IUoxh4y-5n_BmRQw1B7WiEM
Според акад. Державин (1946): “Българите на Аспарух са българи,   а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”. С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българския народ и образуване на първата българска държава на Балканския полуостров. Славиздат, С., с. 206)   Начало на календара:   1. Началото на древнобългарския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002). 2. Датиране на Потопа в Черно море 5560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994), калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/chestita-7524-g-spored-blgarskiya-kalendar_news479356.html?fbclid=IwAR1VkwdrkmX4Q9uLFEvRDh3etXbzr8dO08Y7IUoxh4y-5n_BmRQw1B7WiEM

Начало на календара:   1. Началото на древнобългарския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002). 2. Датиране на Потопа в Черно море 5560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994), калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/chestita-7524-g-spored-blgarskiya-kalendar_news479356.html?fbclid=IwAR1VkwdrkmX4Q9uLFEvRDh3etXbzr8dO08Y7IUoxh4y-5n_BmRQw1B7WiEM
3. Датиране на невижданите валежи 5500-5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.), калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител 4. Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221) Прави впечатление, че терминът “ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА” е с начална датировка, която съвпада с края на геологическата катастрофа в Черно море, датирана от Dimitrov P. (1982) и Ryan, et al. (1997) чрез радиовъглеродно датиране, и с тази на катастрофалните валежи в района, регистрирани и датирани от Shopov et al. Вземайки под внимание горепредставеното от нас доказателство за писмените знаци, можем да твърдим, че преносът и регистрацията на тези древни познания са древните българи. Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012), проф. Петко Димитров и американските им колеги Райан и Питман допускат, че е настъпило разселение на съществуващата преди това цивилизация в този регион. Това съвпадна и с направените от Боно Шкодров изследвания на еднакви писмени знаци в различни региони от следнеолитната епоха. Сравнявайки писмените знаци на Старите българи с тези на древните цивилизации от третото хилядолетие пр. Хр., той стигна до резултати, че броят на еднаквите знаци е много голям.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/chestita-7524-g-spored-blgarskiya-kalendar_news479356.html?fbclid=IwAR1VkwdrkmX4Q9uLFEvRDh3etXbzr8dO08Y7IUoxh4y-5n_BmRQw1B7WiEM
аключение: Натрупаните изследователски резултати все по-убедително сочат, че нашите предци са били едни от обитателите на черноморския регион преди геологическата катастрофа, т.е. Потопа в Черно море   (5500-5600 г. пр. Хр. според Shopov et al. (2004, 2007, 2009a,b, 2012). Те са едни от древните носители и пазители на системата от писмени знаци и календарни познания. Това изследване е представено на семинар в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ на 17 април 2013 г. Източник: Доц. д-р Я. Й. Шопов (2012) Календарът на древните българи и значението му за българската история. - Бюлетин на Института по древни цивилизации, бр. 3, 8.05.2013 г.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/chestita-7524-g-spored-blgarskiya-kalendar_news479356.html?fbclid=IwAR1VkwdrkmX4Q9uLFEvRDh3etXbzr8dO08Y7IUoxh4y-5n_BmRQw1B7WiEM
Нека си спомним думите на Паисий Хилендарски: „О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин… Или не са имали Болгаре царство и господарство. Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик…” Това е най-точният в света календар, признат от ЮНЕСКО до днес! Затова ви казваме: Честита ви 7524 г. според Българския календар! Време е да бъдем горди да бъдем Българи!  

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/obshtestvo/chestita-7524-g-spored-blgarskiya-kalendar_news479356.html?fbclid=IwAR1VkwdrkmX4Q9uLFEvRDh3etXbzr8dO08Y7IUoxh4y-5n_BmRQw1B7WiEM

Доказаха легендите за Дионис,произхода на белите хуни на Атила и рода Дуло.

Походите на Дионис в Египет,Индия и Азия бяха затънали в митове,легенди,
епоси,паметници и свидетелствата на  Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон. 
 Последните научни открития на генетиката и археологията доказаха истината в легендите за Дионис,а от там и за произхода на белите хуни,на Атила и рода Дуло. 
Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. Според Ариан, Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.

 Възмутително е гърците-едно африканско семитско племе дошло в Европа едва в 1511 г. пр.н.е. да се опитва да си присвоява  древна тракийска култура от преди 5-10000 години и дори тракийските царе,герои и богове Орфей и Дионис и тракийската наука,история и традиции с упоритата подкрепа на псевдо учени и институти.
Това са местни царе и богове живяли и воювали хилядолетия преди гърците дори да са помирисали Европа.

Доскоро историци правеха всичко възможно да бъде скрита връзката между скитите,траките и съвременни българи,белите хуни на Атила с тохарите*(виж в края),хората от Бактрия,Индия,Стара Велика  България,Волжска България,Украйна,Северна и Южна Осетия,Чувашия,Русия,Татарстан и Кабардино-Балкария,но вече артефактите и генните изследвания са категорични.
Съгласно китайската „Нова книга на династията Танг”, родът Ашинас е част от северните хунски (бели) племена. В други китайски книги от 6-ти век писани по време на династията Танг (Книга на Жу, Книга на Шуй, и книгата Юянг Зазу) са описани 4 легенди за митичния произход на този род. Две от тях описват родоначалниците на Ашинас като родени от вълчица, българи и аланите произлезли от рода Белар, с управляващ им род  Дуло.

В Китай в Пекин в "Университета за чужди езици и култури", е една от най-силните катедри в света по българистика. Като се върна от там археологът проф. Николай Овчаров ни съобщи:"Великата китайска стена  е направена срещу империята на Хуните,т.е. срещу българите. По-късно около 150 – 155 г.пр.н.е. Белите хуни се установяват в град Хива, наричан още Хорезм в Северозападен Узбекистан-център на историческата област Хорезмия.

Широкомащабното ДНК изследване върху древни хора дава отговор на този въпроса за  миграциите на скитите/арийците от черноморския регион започнали преди около 7000 години  на запад към Европа и на изток към Азия,Индия и Китай,които намираме в сказанията и легендите за походите на Дионисий."

Според древеният китайски летопис отпреди 2000 години, наречен Шан Хай Дзин (山海经), описващ географски особености и познат като колекция от митове, „бели хора с дълги светли коси“, живеели отвъд северозападната граница на територията на днешен Синдзян.

Откритите в Таримската падина в Китай мумии са на хора с европейски черти с дълги руси или светли коси и са  част от голямата миграция на индоевропейците от Балканите и черноморския район към Централна Азия.  Генетични тестове на мумиите сочат  европеиден произход по бащина линия и за смесен по майчина.

Миграциите на хора от преди 10000 години, постепенното преминаване към заседнали начин на живот и развитието на земеделието са от основно значение, за да се опознаят лингвистичните промени - заяви един от ръководителите на изследването Вагхиш Нарасимхан от Харвардския университет.

Международен екип от генетици, археолози и антрополози изследвал геномите на 5234-ма души, живели в древността в Централна Азия и индийския субконтинент, като по този начин увеличил с една четвърт броя на секвенираните човешки геноми.Доказано е генетично сходство между скитите говорещи индоевропейски езици, и балтийско-славянските популации. Доказа се и връзката ни със северните и централноевропейски славяни.Популациите, които сега говорят тези езици, произхождат от подгрупа от Балканите и района на Черно море, която мигрирала преди 5000 години и след това се върнала на изток към индийския субконтинент през следващите 1500 години,разбрахме от изследване  публикувано в сп. "Сайънс".

 В  изследването си „Das Rätsel der Donauzivilisation. Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas", 2011) Харалд Харман доказва, че Балканските земи са обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, разпространена върху земите на днешна България, Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Протописмеността на тази Староевропейска цивилизация се появява около 2000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет.
“Староългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Той е първият държавен литературен език в Средновековна Европа дълго преди възникването на европейските литературни езици – немски,френски, италиански, английски, руски”,твърди и проф. д-р Ото Кронщайнер.

 Генетичните изследвания на Скул, Шарда и Сонина показват,че индийската аристокрация е генетично по-близка до източноевропейците отколкото до съседите си индийци от другите касти. Касае се за генетичният маркер Р1 а1.Той е типичен за създателите на курганската култура (принадлежаща на създателите на могилните погребения), които са и древните арийци. Освен, че арийският ген Р1 а 1 се среща най-вече сред източноевропейците трябва да се добави, че най-старият му вариант е от Балканите, т.е. Древна Тракия.

Bulgarian Associations Worldwide

Така изглежда българка от Република Татарстан в Русия.
Една от най-големите лъжи е , че в република Татарстан със столица Казан живеят татари. Всъщност там живеят милиони българи.
Те не са преселници, а потомци на Котраг - брата на кан Аспарух - създателят на Дунавска България. От Х век са приели исляма, но това не ги прави небългари. Те са създателите на втората българска империя в Средновековието по река Волга. Това е била велика държава, с богата култура, която е съперничала на Източната Римска империя и Арабския халифат. От 1552г., когато руският цар Иван Грозни превзема и разрушава Казан местните българи са под руско робство. Репресират ги и руските царе, и руските болшевики, които жестоко смазват опита им да създадат своя държава през 1918-1920г. През 1920г. Ленин с декрет създава ,,татарска'' нация. Векове наред волжките българи водят борба за признание, което Русия им отказва. Тя ги управлява чрез своите поставени лица русофилите, наречени още татаристи. Въпреки това волжките българи пазят старите си традиции и обичаи. Не са сепаратисти, нито фундаменталисти, но искат да имат права и най-вече да бъдат признати с тяхното народностно славно име ,,българи'', а Татарстан да стане ,,Булгария'', защото да си българин е въпрос на гордост, чест и слава, а татарин е обидно и подигравателно обръщение, наложено чрез лъжи и много насилия от руските поробители.
Волжките българи, които днес гласно заявяват:,,Мы болгары, а не татары!'' търсят подкрепа в справедливата си борба от своите братя в Дунавска България.

НА 28.02.2018г. ДЕН СЕ НАВЪРШИХА ТОЧНО 100Г. ОТ УБИЙСТВОТО НА ЛЕГЕНДАРНИЯ САРДАР ВАИСОВ (ГИНАНУДИН ВАЙСЗАДЕ АЛ БУЛГАРИ).

Главен предводител на волжките българи, смятан за основоположник на българското освободително движение във Волжка България. Бил е председател на партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Произхожда от една от династиите на българските владетели до ХVI век, но той не се наричал престолонаследник и не изказвал никакви претенции за монархическо управление.

На 28 февруари 1918г. се предвижда общонародно тържество по повод създаването на щата "Идел-Урал". Сутринта на същия ден тълпа мюсюлмански есери организирана и с участието на Султан Галиев (татаристки активист) убива опиталия се да разговаря с тълпата Сардар Ваисов.

Първата форма на държавност на българите в Поволжието (официално прекръстени от уродлива Царска Русия на глупавото "татари"), след падането на руската династия Романови, е била Българска република. След повече от 4 века борба срещу руските поробители, българското национално-освободително движение, макар и за кратко, успява да извоюва своя държава през 1918г., но тя скоро отново е повалена под ботуша на престъпната Червена армия.

В началото на руската гражданска война, в столицата на волжките българи Казан (Казанска губерния) се събира авангарда на българското национално-освободително движение - партията "Съвет на волжските български мюсюлмани". Нейн предводител (сардар) е превърналия се в национален герой Гинанудин Вайсзаде Ал Булгари (Сардар Ваисов). Делегатите обявили създаването на Българска държава - във формата на република - на историческите земи на българския народ. Тогава смятали, че след като царя вече го няма, отделните народи на бившата Руска империя ще могат най-сетне да създадат свои федеративни държави със собствени правителства.

Терминът "Ханзаде" в името на новата република символизирал въстановяване на изгубената през ХVI век държавност на българската нация на Волга. Всички българи се смятали за законни наследници на независимата Българска държава - Болгар Иле и на нейната слава и могъщество. А в очите на руската общественост думата "ханзаделеге" в названието на новата държава представлявало легитимност - по силата на падането на руския цар, който дотогава се считал временен суверен на българските земи, завладяни през втората половина на ХVI век от Московското княжество, след десетилетия на ожесточена българска съпротива. Любопитно е, че руския цар Иван Грозни, след като поробил българите в Поволжието, той включва в титула си израза ”Цар болгарский”. В "Кратка програма" от 1917г. делегатите определили, че висшите органи на властта в бъдещата държава ще се избират от народа. През ноември 1917г. болшевиките издали Декларация за права на народите в бившата Руска империя за свобода на самоопределение. От нея се възползвали с различен успех Финландия, Полша, Украина, прибалтийските и задкавказките народи. Наивно било да се очаква, че водещото още от 1862г. борба за самостоятелна държава българско национално-освободително движение няма да се възползва от уникалната ситуация - падането на царизма и обявената (макар и само на думи) от новата власт свобода на самоопределение. От по-рано привържениците на Ваисов се придържали към принципа на независимост и не се подчинявали на царските власти, отказвали да служат в царската армия и да плащат други данъци освен поземлен данък.

Българската република била провъзгласена през януари 1918г. Печатът й на документ, подписан от Сардар Ваисов, свидетелства за това по неопровержим начин. Документът е информационно писмо от 24 януари и в него се съобщава за разпращането по цяла Русия на указ, с който се известяват мюсюлманите за създадената република. (И до днес българите са център на исляма за бившите съветски републики, а духовния им глава, председателя на Духовното управление на мюсюлманите в Русия е шейх Талгат Таджудин - изявен български националист.) Съобщава се и за подготвян официален печатен орган на новата държава - "Сада-и-Болгар" ("Гласът на България") и за въоръжаването на Зелената гвардия - армията на републиката - с винтовки. Българската република не била призната от болшевиките, а на практика съществувала в продължение на месец и половина. Тя имала всички атрибути на една държава: функциониращи още от 1862г. структури, съдебни органи, военни формирования - Зелената гвардия. (Досега знаехме само кои са белите и червените в руската гражданска война, а за зелените тук не се казваше нищо). Планирало се създаването на официални средства за масова информация.

В Централния съвет на българските мюсюлмани били представени всички региони, населени с компактно българско население. Българската национална партия провъзгласила републиката без да изчаква решенията на новата комунистическа власт - акт на решимост в стремежа за възстановяване на Волжска България. Оказва се, че провъзгласяването на тази Българска република предшества с няколко месеца тържествено огласения указ за учредяването на Щати Идел-Урал - автономна република, която се смяташе за първата българска република в Поволжието, след временното освобождение от руско робство Идел е името на древна българска държава по онези земи, известна от средновековните хроники на волжките българи. Планът за тази държава е разработен от други крила на националистическата интелигенция. Въпреки разногласията, партията на Сардар поддържала контакти с тях, за да се постигне компромис. Но тук изиграла фатална роля антибългарската дейност на татаристите, която довела националната кауза до катастрофа. Партията на татарчещите се се появила в края на ХIXв. и е подобна на силното гъркоманско движение у нас през Възраждането - партията на гърчеещите се и още по-подобна на днешните македонисти, защото гръцки народ все пак има, за разлика от "македонци" и "татари". До края на ХIX век в Поволжието няма хора, който да наричат себе си "татари" , въпреки, че това име им е било прикачвано от руснаците, така както преди средата на XX в. на Балканите никой не се е определял за македонец по националност. Предателските действия на татаристите М. Султангалиев и Г. Ибрахимов за разгрома на националните организации в страната са засвидетелствани в известно писмо на Султангалиев до Ленин, в което той се хвали с успехите си. Фаталният удар, който те нанасят е, че убеждават Ленин да обяви "Татарска република".
Въпреки това някои днешни историци в Татарската република са качили Султангалиев на пиедестала на борбата за национална свобода.
Съвета на българските мюсюлмани активно протестирал против създадената от Ленин и Сталин република с обидното название "Татарска" през юни 1920г. За волжските българи татарското (монголско - Златната орда на Чингис хан) робство е същото, каквото за нас е турското робство на Османците.
И до днес в Татарската република имат поговорки от сорта на: "Неканения гост е по-лош и от татарин". Болшевишко-татаристката власт забранила дейността на ваисовците през 1923г ., заради техните продължаващи опити, все пак да образуват на хилядолетната българска земя Българска република.

Република Идел-Урал няма по-голям късмет , въпреки, че името й било компромис с татаристите. Все пак, през кратките години през които управлява, президентът й Максуди (лидер на умерените български националисти) успява поне да заяви пред Лигата на народите в Париж през 1919 г.:

"Намирам за целесъобразно да обърна внимание на факта, че името, представляващо моята нация - "татари", не е нищо друго освен историческа грешка."

Скоро и той е свален от болшевиките. Българския народ в Поволжието се вдига на въстание срещу "нечестивото име татари".
Червената армия успява да разбие Зелената гвардия и да потуши въстанието. За да се справи, тя масово изгаря посевите. На следващата година реколта няма, в Поволжието става невиждан глад и измират десетки хиляди хора (според някои жертвите на глада са стотици хиляди). Така са победени българите и е наложено татарското име. Но националистите в столицата Казан не се укротяват. През 30-те в Москва, по инициатива на казанските учени, се провежда сесия на Академията на науките на СССР на тема: „Етногенезисът на казанските татари" .

След подробни изследвания академиците заключават:
„Съвременните татари нямат общо с монголите...(те са) преки потомци на волжските българи. Името „татари" е историческа грешка."

Патриотите в Казан празнуват. Но на тази победа на историческата наука Сталин отговаря с репресии срещу академиците, някои от които са сред най-уважаваните съветски научни светила.

Вторият тежък удар идва от Сталин - той разделя българите на две области - Татарстан и Башкирия. - 1946г. За всеки случай Сталин допълнително провежда поредни разселвания на волжкото население, заради сътрудничеството му с германската армия през Втората световна война. След поредица от раздробявания, продължили векове.

Днес Татарската република е само центъра на бившата Казанска губерния, която пък е центъра на Велика България на Волга - "Bulgaria magna" от европейските карти от ХIII и XIVв. Броят на волжките българи е над 7 млн ., според Българския национален конгрес (наследник на Ваисовата партия), а населението на Татарстан е около 3,5 млн. души. Партията на татаристите продължава да е на власт и републиката продължава да се нарича Татарска. Там стават интересни неща: гражданите на столицата палят собствения си държавен герб.

Други водят безкрайни съдебни дела срещу Путин и татарското правителство, защото не им разрешават да се запишат в паспортите си с националност "българин", макар че новата руска конституция им гарантира това право. Само единици са тези, които са успели да се преборят с протаканията на съдебната бюрокрация и да се запишат българи. В края на краищата съда няма как да им откаже, затова протака.

Pavlin Dekov

<<<< СЕКСЪТ И РЕЛИГИИТЕ >>>> (на кратко)

Pavlin Dekov

Сексът, сексуалният акт или още половият акт (коитус) е единственият акт при който човек може СЪЗНАТЕЛНО, а не само неосъзнато от вроден нагонен инстинкт, и в същото време изпитвайки удоволствие (творческа удволетвотеност) от акта (действията) си да създаде живот. С тази си даденост - той Човекът се доближава най-много до креативността на самия Бог -Творец да създава Живот и до божествената си същност.

ЕЗИЧЕСКИТЕ религии са осъзнали това още в самото начало, като са почтали Природата и нейните проявления (това е техния Бог). Създали са култове към фалоса и вагината.

На по-късен етап ИНДУИЗМА и другите източно-азиатски вярвания и философии стъпвайки на тази основа създават цели текстове на тази тема. Индийските сутри и в частност Кама Сутра е посветена на изкуството на сексуалното общуване и удоволствие. Основната тема на книгата са идеите и начините за по-разнообразно, приятно и пълноценно сексуално отдаване. Кама Сутра служи най-вече като наръчник и помощник в отношенията между двама партньори и допринася за личното усъвършенстване на индивида в секса. Само 1/5 от цялата книга е посветена на сексуалните позиции. Тя дава и съвети за това, как да сме по-добри за взаимовръзката жени-мъже. Кама Сутра представя секса като божествен съюз. Според текстовете, се оформя и възгледа, че сексът сам по себе си не е грешен, а правенето му произволно е грях.

Според ДАОИЗМА - когато една жена се съедини с мъжа в любовта, с този акт се интегрира цялата магическа сила на Вселената, а с това на небето и на земята започват да стават чудеса. Целта на Дао (Пътят) на една двойка е обединяването на любовта и секса и сливането на мъжките и женските енергии.
Равновесието на Вселената зависи от противоположностите ИН и ЯН - покой и движение; свиване и разширяване; сгъстяване и разреждане; движение напред и движение назад. Тази основополагаща противоположност може да се наблюдава във всяко проявление, както и в сексуалните взаимоотношения.
Ин енергията представлява женското начало: пасивността, нощта, влажността. Жената, с нейните полови секрети и сокове, образува една Ин същност, осигуряваща необходимата защита, която позволява на мъжката сперма да се превърне в човешки ембрион.
Ян енергията представлява мъжкото начало: активността, денят, сухотата и огънят. Мъжката сперма е скъпоценен дар, източникът на мъжкото физическо здраве и жизнена енергия. Ако не бъде компенсирана с еквивалентното количество женска Ин енергия, тази жизнена енергия ще отслабне. По този начин при всеки полов акт всеки от тях ще облагодетелства другия.
Когато мъжката Ян сила и женската Ин сила се обединят, те създават живота във Вселената.
Едина тантра (азиатски религиозно-философски ръкопис) гласи:
„Изкуството на спалнята представлява кулминацията на човешките емоции и включва Върховния път.“
Сексът не се разглежда като усещане, а като чувство. Следователно от значение е и мъжът, и жената да си доставят взаимна наслада, защото всеки от тях ще се превърне в божество в очите на другия.

Сексът е болното понятие и за трите монотеистични (еднобожни) религии - Юдайзъм, Християнство, Ислям.
Да видим какво казва Библията за предбрачния секс.
Аммм… май нищо не казва.
Библията говори много за сексуалния морал, но нищо не може да откриете в нея, като забрана за предбрачния секс.

За Авраамическите религии (ЮДАИЗЪМ, ХРИСТИЯНСТВО, ИСЛЯМ)
жената е чиста само ако е дева. Всички морални и житейски правила са родени от нуждата за контрол на личността. Незнам как тези религии са решили, че иначе е "умърсена", т.с. от секса преди брака.
Не забравяйте, че Авраамическите религии са се изродили в контролиращи институции.
Обаче сексът преди брака, не бива да се бърка с извънбрачния секс.
Естествено, извънбрачния секс е прелюбодеяние и е неморално деяние. Сексуалната вярност не е закон, не е правило, а естествен израз на любов и уважение. Нямам представа как църквата е решила, че това е неморално и от коя част в Библията е „изсмукала“ тази забрана за секс преди брака. Сексът като израз на любов е проява на пълно доверие и себеотдаване на любимия човек.
Екстазът на тялото е външна проява на духовния екстаз.
В Библията няма една думичка против секс преди брака, но те са решили, че нуждата за секс е добър повод за женитба, от която се правят пари.
Но пък християнската църквата удобно забравя забраната за даване на пари с лихва, забраната за убийство (войни), забраната за лъжа, забраната за насилие и прочие неудобни за властта забрани.

Преди време един велик индиец беше казал: "Бих сменил веднага вярата си с християнска, ако християните живееха по християнски"

В ХРИСТИЯНСТВОТО на секса се гледа твърде различно и балансирано – от една страна, той е Божие благословение спрямо човека (в Стария Завет Бог благославя сексуалните връзки: „Плодете се и множете се“), а от друга – следва да бъде практикуван единствено в рамките на осветения от Църквата брачен съюз.

В едно от евангелията Иисус се обръща към Бог с думите:
"Отче мои, който си на небесата", което изказване показва, че той знае, че има и друг земен баща и зачеването му физически (сексуално) е от него. Иначе би казал просто само: „Отче мой“ без да уточнява кой - земния или небесен такъв.

Римската католическа църква в 11 век е въвела строги безбрачни реформи за всичките си свещеници. Безбрачието на католическите духовници определено показва дълбока психо-физическа травма и страх от жената. Мъже без жени, но в брак с бога! Колко по-абсурдна може да е религията!
Страхът на вярващия мъж от жената е неописуем. Тя е донесла злото, заради което и двамата са били изгонени от Рая.
Исляма пък така е изопачен и то до там, че се преструва: сякаш половите органи и за мъжете и за жените не съществуват. Наричат ги «срамни» части (думата «срамни» се използва и в християнството).

Но според "Хадиса"(изказване на Мохамед) :
„Никой не трябва да ляга върху жена си като животно, а нека първо да има пратеник между вас“. Попитали: „Какъв пратеник?“ и той отговорил: „Целувки и думи"

Та, обратно към секса;
Аз не съм против предбрачния секс, но твърдо съм против извънбрачния секс (изневярата).
Сега, мнозина хитреци, сладострастници и лакомници ще ми кажат, че ако не са открили своя аромат в съпружеската половинка, редно е да потърсят аромата си извън брака.
Да, редно е, и е позволено, но в момента в който сте разбрали, че партньорът ви не ви допълва като аромат, вие трябва да му го кажете, и да поискате да бъдете освободен от съпружеския оброк.
Погрижете се за щастието на другия и едва тогава тръгнете да търсите своето.
И не забравяйте, че с непълноценното си присъствие на чужд аромат в живота на другия, вие сте му отнели ценно време да намери своя си аромат.

И понеже тази писаница е за секса, ще завърша с думите:
в живота си може да срещнете мнозина, за които да кажете „прави страхотен секс“, но може да срещнете само един, който/която да прави „страхотна любов“, и това ще е ароматът, който търсите.