Отец Паисий е познавал „Именника на българските ханове“ 100 години преди А. Попов
(доклад от 3 дек 2012)
Известният „Именник на българските владетели” представлява пояснителен списък на ранните български владетели. Именникът е открит и публикуван от руския славист А. Попов в 1861 г. като текст, изкуствено вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец, между първата й част (Четвърта книга на царете) и третата част (Хрониката на Георги Амартол) без да бъде отделен от тях. Днес Именникът е известен от три независими преписа: Московско-Синодален (XVI в.) и Погодинов (XVI в.) - открити и издадени от А. Попов [Попов, А., Обзоръ Хронографовъ русской редакции, част I–II, М., 1866 и 1869 г.]; Уваров (XV в.) - известен от 1894 г., публикуван през 1946 г. от М. Тихомиров [Тихомиров, М. Именник болгарских князей, Вестник Древней Истории, 1946, кн. №3, с. 81–90]. Именникът съдържа кратки биографични данни за 13 владетеля и няколко пояснителни изречения. Всеки владетел е представен със стандартна формула, включваща името на владетеля, цифра (в буквен вид), показваща броя на годините на властване, рода на владетеля и накрая – календарна фраза, показваща годината на възкачване на престола [Москов, М. Именник на българските ханове (Ново тълкуване), С., 1988]. Ето и тринадесетте владетелски формули: 1) Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година диломтвирем;
2) Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му диломтвирем;
3) Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докствирем;
4) Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегорвечем;
5) Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем;
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
6) Есперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верениалем;
7) Тервел 21 години. Родът му Дуло, а годината му текучитем;
8) Твирем 28 години. Родът му Дуло, а годината му дваншехтем;
9) Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тохалтом;
10) Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегортвирем. Този княз смени рода Дуло, наречен Вихтун.
11) Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му шегоралем;
12) Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му соморалтем; И сiй иного рад.
13) Умор 40 дни. Родът му Укил, а годината му диломтутом.
Обръщаме внимание на две чисто нумерологични правила, заложени в Именника. Първото правило се състои в това, че преди Аспарух (Есперих) стоят имената на 5 владетеля (князе), а броят на владетелите след него са 7. Второто правило е, че сумата от тези 5 + 7 имена дават числото 12. Като имаме пред вид, че за българите числата 7, 5 и 12 са свещени (божествени, планетарни, календарни), това разпределение на владетелите не изглежда случайно, а съзнателно подчертано. По този начин авторът на Именника е откроил името на Аспарух като по-особено и значимо сред имената на останалите български владетели. Повечето от изброените владетели, 11 на брой са доказани исторически личности, но най-ранните двама (Авитохол и Ирник) вероятно имат обобщаващ, легендарен характер. Някои от владетелите са представени не с истинските им имена, а с техните прозвища (прякори, втори владетелски имена), например Гостун вместо Органа, Курт вместо Кубрат, Безмер вместо бат Баян и Твирем вместо Кормесий (Спорната дума "твирем" - второ владетелско име на Кормесий (721-738 г) ? ). Това говори за висока историческа компетентност и близост до тогавашните домашни исторически извори на автора на Именника. По-надолу се представя обоснованата хипотеза, че е възможно отец Паисий Хилендарски да е срещнал, чел и цитирал посочения по-горе текст на Именника, около 100 г. преди неговото откриване и публикуване от А. Попов. За написването на своята „История славяноболгарска”, отец Паисий Йеромонах (Хилендарски) е ползвал много източници. Някои от тях са посочени в заглавието на по-късно издадената преработена версия на Паисиевата История: Паисий Хилендарски. Царственик или История болгарская: която учи от где са Болгаре произошли, као са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго подпаднали из Мавробира Латинскаго, Барония, Иоана Зонара, Буефира Францужскаго, Теофана Греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана. Издадено и преработено от Христаки Павловича. Будим. 1844. Ползвани са някои византийски хронисти, Цезар Бароний („Църковна история“), Мавро Орбини (Славянското царство), български жития и грамоти на български царе. Много по-подробната откъм дати, факти и цитати книга на Бласиус Клайнер (История на България от Бласиус Клайнер съставена в 1761 г. Изд. на БАН. София. 1977) не му е била достъпна. Много от източниците му остават неизвестни. За един от тези източници можем да се досетим, прочитайки внимателно следния текст от три реда в неговото повествование (Паисий Хилендарски. История славянобългарска. 1762. Зографска чернова. Факсимилно издание. Издателство „Български бестселър” – национален музей на българската книга и полиграфия. Абагар АД. Велико Търново. 2012, с. 206) (Паисий Хилендарски - История славянобългарска). „... Откакто българите излезли от Волга и дошли край Дунав, изминали 300 години. Имали много вождове и князе през тия години, но само пет от тях, които се наричали крале, се именуват до крал Батоя. Имали престола си във Видин и в Свищов покрай Дунав. В 678 г. се вдигнал в България отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма войска към Цариград, във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец.” Трите изречения буквално преразказват в по-подробна форма следното изречение от Именника: „Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.” Най-напред да обърнем внимание на името Батоя, с което отецът нарича Аспарух навсякъде в своята История. Това име е много често срещано в ранносредновековната литература. В Анонимния български апокриф от XI-ти век [Венедиков И. Медното гумно на българите. Наука и изкуство. София. 1983, стр. 47-50], Аспарух е наричан с три имена - Исперих, Испор и Батой. Бенедиктинският монах от XI век Сигеберт (Зигеберт, Сигиберт) в своята Chronica Sigeberti Gemblacensis нарича Аспарух Батий. В своето съчинение монах Спиридон [Исторiя во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ. Сочинися и списася въ лето 1792 Спиридономъ Iеросхимонахомъ. Стъкми за издание В. Н. Златарски. Издава Св. Синодъ на Българската Църква. София. Печатница на Ив. Г. Говедаровъ и Сiе. 1900., с. 33] Аспарух е наречен Батуя, князъ болгарский. Името Батоя (Батой, Батуя, Батий) произлиза от владетелската титла „бат”, с която са управлявали двамата предишни владетели на дължавата - бат Кубрат и непосредствения му наследник – бат Баян. Във сръбския Дуклянски летопис (XII-ти век) прозвището на Аспарух - Батоя е заменено с Владич (Владино, Баладес), което е буквален превод на сръбски на името Батоя, защото „бат” в индоиранските езици означава „владетел, управител, главатар”. Няма данни, а и няма основание самият Аспарух да е ползвал тази титла, която е останала при брат му бат Баян. Най-вероятно отец Паисий (за разлика от много съвременни историци) е знаел за тази титла на ранните български владетели и я е превърнал в прозвище на Аспарух като израз на уважение към него. Нито в Именника нито в Историята не е казано, че българската държава започва с Аспарух. В Именника ясно е посочено, че българските владетели са управлявали 515 г. преди Аспарух, което посочва годината 165 като начало на българската държава. Нещо подобно казва и Отецът: „В 678 г. се вдигнал в България отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма войска към Цариград…”, което означава, че за отец Паисий държавата е съществувала и преди Аспарух. Изразът „откакто българите излезли от Волга и дошли край Дунав” отговаря на историческия факт, че Аспаруховите българи са дошли в Онгъла тръгвайки от най-източната земя на Кубратовата Стара голяма България, която е граничела на изток с река Волга. За Паисий прародината на Аспаруховите българи не е достатъчно ясна, но съвсем правилно той я разглежда като място близо до или около река Волга. Даже за да подчертае връзката между Волга и българите още в началото на Историята Отецът извежда българския етноним от името на река Волга. В действителност, тази връзка е още по-силна, защото по-правилно е името на реката да се изведе от името на българите. Хронологически тази река се е наричала Ра по времето, когато по нейните брегове са живели древните арии, след това е наречена Итил от уралските племена, после е наречена Волга от българите и отново Итил от тюрките. На езика на уралските племена Итил значи просто река. Изразът „имали много вождове и князе през тия години, но само пет от тях, които се наричали крале, се именуват до крал Батоя” е най-силното доказателство за нашата теза. Той отговаря на факта, че в Именника са изброени само пет български владетеля преди Аспарух. Това са Авитохол, Ирник, Гостун (Органа), Курт (Кубрат) и Безмер (Баян). Очевидно Отецът е възприел Авитохол и Ирник като реално съществуващи владетели, наречени князе в Именника и крале в Историята. Все пак посочените години на живот на Авитохол (300 г.) и Ирник (150 г.) са му дали основание да съобрази, че през тези обширни интервали от време (общо около 450 г.) е имало и много други владетели, за които Отецът посочва, че техните имена не са известни. Още един факт подчертава връзката между текста на Историята с този на Именника. Това е фактът, че посочените пет владетеля са наречени „князе” в Именника, а в Историята изрично е подчертано, че те „... са наречени крале”. Изразът „515 години” от Именника е заменен с „300 години” в Историята. Всъщност, това са само годините на Авитохол. Годините на Ирник са пропуснати, може би защото в Именника има неяснота за техния брой. В действителност в Именника е записано числото 105, но учените смятат, че е допусната грешка при преписването и го коригират на 150, за да се получи общ сбор от 515 години управление преди Аспарух. Вероятно Отецът също е открил тази ръкописна грешка и изпитал съмнение за истинския брой на годините на Ирник – 105 или 150. Корекцията на текста, която отец Паисий е направил се състои в пропускане на неясните години на Ирник. Второ силно доказателство за нашата теза е замяната на израза в Именника „...управляваха княжеството оттатък Дунава” с доста по-конкретния израз в Историята „...имали престола си във Видин и в Свищов покрай Дунав”. Причините за тази конкретизация са напълно разбираеми. По времето на написването на Историята, българи са живеели само на юг от Дунава и Отецът не е могъл да допусне, че някога българската държава е обхващала и земята на север от Дунава. Освен това при тогавашното равнище на знанията такова твърдение би било много неубедително за читателите. То би било възприето и твърде неприятелски от населението на влашкото княжество, за което се е смятало, че е сигурен съюзник на поробените българи. По времето на написване на Историята Видин и Свищов са били големи и важни градове и читателите биха могли да ги възприемат като минали центрове на българската държава. Освен това по това време никой не е подозирал, че истинските центрове на държавата са били далеч на изток, в Плиска и Преслав, които са открити около 130 години след написването на Историята. Трето силно доказателство за нашата теза е следното изречение, вмъкнато в изложението на Паисий два абзаца след цитирания по-горе текст от Историята му: "...И подред именува в историята всички български царе, които са царували след него (Батоя), но ония, които изпърво са били крале, не са всички вписани в летописа." В това знаменателно изречение отец Паисий нарича "историята" и "летописа" някакъв познат нему документ, който изрично не е посочен, но очевидно е ползван за написването на История словенобългарска. В горното изречение Паисий отново подчертава, че не всички владетели преди Батоя (Аспарух) са вписани в летописа, но всички владетели след Аспарух са именувани. Такъв документ може да бъде само Именника на българските владетели, в който действително преди Аспарух са вписани имената само на пет владетеля, а след Аспарух са изброени имената на седем (!) поредни владетеля. Горните данни, приведени от отец Паисий отсъстват в много по-подробната откъм дати, факти, имена и цитати книга на Бласиус Клайнер (История на България от Бласиус Клайнер съставена в 1761 г. Изд. на БАН. София. 1977). Очевидно в сравнение с отец Паисий, Бласиус Клайнер е ползвал много повече източници, но посоченият или само загатнат от отец Паисий източник (наречен от него "летописа", "историята") не му е бил известен. Основателно може да се зададе въпросът - ако отец Паисий е познавал текста на Именника, защо не е цитирал дословно имената поне на някои от вписаните там владетели? А те са 5 имена преди Аспарух (Батоя) и 7 след него. Нито едно от тези 12 имена, с изключение на съзнателно откроеното име на Аспарух не е посочено изрично. Даже името на Аспарух е записано от отец Паисий като Батоя, а не като Есперих, както фактически ние го знаем от Именника. Засега е трудно, но не невъзможно да се отговори на този въпрос. Вероятно отец Паисий е чел текста на Именника, но не го е преписал дословно или го е преписал, но е загубил черновата поради което се е наложило да го цитира по памет. Възможно е някой друг монах да е чел Именника и да го е разказал на Отеца без да споменава имена. Твърде вероятна изглежда и трета възможност - Отеца да е познавал имената на 12-те владетеля, но да ги е пропуснал съзнателно с цел да не претрупва своето съдържание с имена, за които няма допълнителни данни. В заключение, представените данни обосновават предположението, че отец Паисий е познавал и приложил в своята История словеноболгарска част от текста, открит от руския славист А. Попов в 1861 и известен днес като „Именник на раннобългарските владетели”. Това може да означава, че истинският откривател на Именника е всъщност първият български възрожденец - отец Паисий. Не е изключено именно този текст, вмъкнат между важни библейски писания да го е вдъхновил за написването на История словенобългарска.
събота, 25 юли 2020 г.
Идел-Булгар
Даргамер (областен управител) – една новооткрита старобългарска титла
Следните два примера от историята на политическите отношения между България и Източната Римска империя са интересни с употребата на неясни и рядко срещани старобългарски титли. По сведение на Теофан Изповедник за сключване на примирие между българи и византийци, от българска страна във Варна през 774 г. било изпратено едно лице, наречено „Боил" И „Чигат" Рашев 2008: Рашев Р. Българската езическа култура VII – IX век. София, 2008, 273). Известно е, че чиготът (мечоносещ, от иранското чиг - нож) бил един от шесте велики боили в държавата, т.е., член на Върховния съвет на великите боили. Боил също е титла, която е носена от най-приближените хора на владетеля. Сложният израз Боил и Чигат обаче е неразшифрован, защото не е ясно как едно единствено лице може да носи две различни титли. Без съмнение този израз не съдържа лични имена, а титли. В месец септември 812 г. Крум (803-814) праща делегация за мирни преговори в Константинопол за да бъде подновен мирният договор между България и Източната Римска империя, сключен през 716 г. За тези преговори Теофан съобщава: „През тази година Крум, първенецът на българите, повел отново преговори за мир чрез „Даргамер" с Михаил. Писал на Василевсът и за решението си: „Ако не побързаш с мира, по твоя вина ще се отправя с войска срещу Месемврия. Василевсът, като научил това, по внушение на лошите си съветници, не приел мира." (Старобългарски епиграфски паметници. В. Бешевлиев. 8. Триумфални надписи. с. 99). Думата даргамер е неясна, но като правило повечето изследователи я приемат за антропоним, т.е, лично име на пратеника - Даргамер. В някои материали и учебници хипотетичното име Даргамер се преиначава на Драгомир, в други на Добромир и се приписва на някакъв славянски болярин с такова име. Интересно е, че на това хипотетично и недоказано "болярско" име Драгомир е наречено едно село в Пловдивска област, община Съединение. През 1934 г. правителството на Кимон Георгиев води преговори с турското правителство, които завършват катастрофално. Турците заявяват: "Вие коя държава представлявате, 90% от топонимията на вашата държава е турска"! Българската делегация се връща в София и извършва масово побългаряване на османо-турската топонимика в България. Тъй като имената на старобългарските владетели се оказали недостатъчно, в бързината прекръщават тогавашното село Яхларе на Драгомир. В действителност, най-важните дела в предхристиянска България - войни, преговори, присъединяване на нови териториии др. са ръководени от членовете на Съвета на великите боили, тогавашното правителство, най-вече от кавхана и ичирго-боилата и е немислимо лице извън кръга от най-доверените хора на владетеля да води преговори с най-големия враг на държавата. Според Божидар Димитров във всички преписи на Теофан пише "Даргамер", което било старобългарско име. Като имаме пред вид първия пример, поясняващ протоколната практика на римските хронисти, думата даргамер не би трябвало да означава име на пратеника, а титла на пратеника. На пръв поглед даргамер изглежда като напълно непозната и незасвидетелствана на друго място титла, но в същност това не е така. Даргамер може да се разглежда като двусъставна дума, с основа "дарга" и добавка "-мер" (мер = човек, мъж - Произход и значение на наставките "-мир" и "-ман" в българските имена). Семантичната основа "дарга" представлява оригинална форма на една широко известна в ранното и късно Средновековие титла сред много азиатски народи, както от индоевропейски произход (източноиранци и тохари), така от и алтайски произход (монголи). В Монголската империя след Чингиз хан областните управители, натоварени със задачата да събират данъци и да управляват областта се наричали darugha, мн. число darughachi, т.е началници, управители (governors) (Elizabeth Endicott-West, Mongolian Rule in China, Local Administration in the Yuan Dynasty (Cambridge: Harvard University Press, 1989); Idem, "Imperial Governance in Yuan Times,"Harvard Journal of Asiatic Studies, 46.2 (1986): 523-549). Този термин произлиза от персийското داروغه - darougheh - управител, началник (Dehkhoda Persian dictionary: داروغه. [ غ َ / غ ِ] (ترکی - مغولی ، اِ) رئیس شبگردان. سرپاسبانان. داروغه که در زبان مغولی به معنی «رئیس » است یک اصطلاح عمومی اداری است [1]) и е еквивалентен на тюркската титла basqaq (baskak). В руските източници darughachi винаги се обозначават с тюркската титла baskaki. В руските области на Златната орда даругачите просъществували до 1328 г., когато князът на Москва станал зет на хана (kürgen) и придобил правото да събира данъците на всички руски княжества (Charles J. Halperin, Russia and the Golden Horde: The Mongol Impact on Medieval Russian History(Bloomington: Indiana University Press, 1987); Donald Ostrowski, Muscovy and the Mongols: Cross-Cultural Influences on the Steppe Frontier, 1304-1589. Cambridge: Cambridge University Press, 1998). В 1921 г. благородническата титла ноян (noyan) в Монголия била заменена с darga (съвременно произношение на darugha), което значи "началник". В Империята на великите моголи и в Персия darugha е титла на областен полицейски управител. Тази титла е употребявана до 20-ти век и е отменена от Британската империя. В бившите западноазиатски ханства на Златната орда думата darugha означава териториално подразделение: на башкирски - даруга, татарски - даруга, daruğa. Даругата се управлявала от даругачи (darughachi).(Tatar Encyclopedia. Kazan: Tatarstan Republic Academy of Sciences Institution of the Tatar Encyclopaedia. 2002). Като вземем пред вид горните факти за широкото разпространение на персийската и по-късна монголска и монголо-татарска титла darugha - "управител на област, областен началник", можем да предположим, че пратеникът на Крум е носел подобна титла - даруга, дарга, побългарена с наставката -мер (човек, мъж). Даргамер значи "областен управител" и е просто пратеник на Крум да предаде писмо и послание за мир на императора. Той не е можел да води преговори, поради ниския си сан. Очевидно произходът на титлата е персийски и от Персия тя се разпространява както към монголите (XII-ти век), така и преди това към българите (VIII-ми век). При ранните тюрки титлата е непозната и за тази цел те използват думата basqaq (baskak). Освен Даргамер, позната е още една подобна титла при българите - Зиткоимир, написана върху каменния надпис от м. Бял бряг до Преслав. Друга подобна дума - Хойдомир се чете в надпис с гръцки букви върху един съд от времето на Волжска България: Сои Боила Хойдомир [Добрев, П., “Прабългарите. Произход език и култура”, с. 275]. Предположително този надпис може да се преведе като: "съд на боила Хойдомир". Хойдомир може да значи "божи човек, божи служител, свещеник" от общоиранското "худо, хуца" - бог. Интересно е, че подобно име е носел и един римски сановник от славянски (разбирай български) произход - Хотамир (ХОТНАМIРОΣ) и Хотемир (Х[ОТ]ЕМIР) (Ив. Йорданов. Византийски печати (IX-X в), намерени в България. Нумизматика. Нови проучвания. Доклади на националната конференция по нумизматика. В. Търново, 18.11.1994, с. 63-69). В надпис от ранна България се среща титлата (или името?) Зиткоимир. Подобни раннобългарски имена се запазват до късното средновековие. В действителност, познати са огромен брой старобългарски думи (имена или титли) от посочения по-горе вид: Безмер (прозвище или име на бат Баян, първи син на Кубрат - VII-ти век); Татимер (VI –ти век) – старинна форма на Татимир (XIV –ти век); Валдимер - (IX –ти век) - син на цар Симеон (893-927); Гоимер или Гуимер (IX –ти век); Теример - VIII-ти век и др. Подобни раннобългарски имена се запазват до късното Средновековие - Сулимер (XIII-ти век), Тегомир (XV век). Ако думите ДАРГАМЕР, ЗИТКОИМИР, ХОЙДОМИР са титли (професии) при българите, то е възможно и някои от по-горе изброените старобългарски думи да са също титли или професии, впоследствие превърнали се в имена. Горните примери обаче свидетелсват, че българите са употребявали ендемичния за тях суфикс "-мер", впоследствие усвоен от някои славяни, живеещи в съседство или силно повлияни от тях (сърби, руси). Освен титлата "даруга-дарга", още една такава оригинална персийска титла е използвана от българите - "магот", побългарена до "маготин". Наличието на такива чисто персийски титли при българите като "даруга-дарга" и "магот-маготин" говори за тесни контакти между българи и перси от времето преди образуването на българската държава. Още една сходна до горната средноазиатска и международна титла е позната на българите - тилата таркан. Най-ранните тюрки - гьоктюрките (V – VI век), вероятно са взели монголската титла darqan от техните завоеватели, жужаните и са я променили на tarkhan, която се среща в надписите от Кюл Тегин от 731 г. Със сигурност тюркските титли tarxan и tegin са заети от чужд език (монголски), защото техните форми за множествено число не са тюркски, а са tarxat и tegit, носещи монголските (и източноирански) суфикси за мн. число -at, -it. От своя страна обаче оригиналната монголска титла dargan, darkhan произлиза от ранната согдийска дума *tarxant - освободен от данъци (G. Doerfer, Mongolo-Tungusica, O. Harrassowitz, 1985, University of Virginia.). В последствие титлата е възприета от много народи в различна форма: Tarkhan, Tarkan, Tarkhaan, Tarqan, Tarchan, Tarxan, Tarcan or Targan, монголски Dargan, Darkhan, Persian: ترخان; китайски 達干; арабски طرخان. Титлата таркан се среща при много езици от Средна Азия (индоевропейски и алтайски), заета е и в арменски, грузински и руски. При татаро-монголите титлата е равносилна на генерал или военен управител на област. От осетинското tærxon ("спор, доказателство, изпитание) и tærxon kænyn ("да съдя") се възстановява аланската (скитска) дума *tarxan. Най-вероятно tarxan е древна източноиранска дума и титла. Очевидно от наличието на титлата ТАРКАН при българите не може да се прави извод за техния етнически произход, освен ако човек не е крайно пристрастен към една доктрина. Причината е, че това е титла добила извънредно широко разпространение още в периода V – VI век, далеч преди създаването на българската държава. За разлика от нея, титлата darougheh - ДАРГА до X – XI век е известна само на персийците и българите, в последствие става монголска, но никога не е била тюркска. Наличието на чисто персийска титла при българите говори за тесни контакти между българи и перси от времето преди образуването на българската държава. Изглежда фонетичният преход на персийското darougheh (darugha) в старобългарското ДАРГА не е случаен, а закономерен процес. По същия начин е променена при българите и скито-сарматската дума ШАРУВАРИ (дълги широки гащи), засвидетелствана в старогръцки и запазена в пълногласната й форма при съвременните руснаци и украинци: шарувары, на български ШАЛВАРИ. На древноиранската дума daraght (дърво) съответства руското "дерево" и българското "дърво". Още по-пълно съответствие daraght има с "дъргов" - диалектна дума от Чирпанско и Новозагорско, означаваща "втвърден като дърво стрък на узряла царевица и слънчоглед". Ирано-българските промени darougheh - ДАРГА; шарувари - ШАЛВАРИ и daraght - ДЪРВО много приличат на т.н. пълногласие в руския език по отношение на българския: дерево - дърво; город - град, солома - слама, король - крал и т.н. Напълно възможно е т.н. пълногласие при иранците и източните славяни да е общо наследство, а краткогласието при българите да е наследство от иранския език на българите. В старобългарския език са останали голям брой думи, образувани с помощта на суфикса "-чи". При някои от тях основата е старобългарска: "кънига-кънигачи" (книжар), "сок - сокачи" (готвач), "шар - шарчи" (художник), "сан -санчи" (сановник), "сам - самчи" (пратеник), "кръм-кръмчи" (кормчия). При други думи основата е праславянска дума или дума със спорен произход: зид-зидчи (строител), сбор - бирчи (бирник), кораб-корабчи (моряк), таг-тагчи (човек с печат, титла), кръч-кръчи (ковач, железар), крав-кравчи (трапезник), сбор - брич (глашатай), купе-кубачи (ризничар), "казна-казначи" (хазнатар) и т.н. Суфиксът със сигурност не е праславянски. Среща се в раннотюрския език, където е проникнал като заемка от чужд език (източноирански, кавказки, китайски?). Привържениците на хуно-тюркската доктрина приемат, че в старобългарския език този суфикс е наследство от езика на българите, който те приемат за тюркски (но тюркския език е късен!). Тук се допуска най-елементарната логическа грешка, т.н. порочен кръг: приема се, че суфиксът "-чи" е старобългарски, защото, видите ли, българите са тюрки. След това се твърди, че българите са тюрки, понеже в езика си имали тюркси суфикси (-чи)!
петък, 24 юли 2020 г.
Българите основават преди 17 000 г. първата държава на земята
I: Българите основават преди 17 000г. първата държава на земята-ИДЕЛ (ИТЕЛ)–конфедерация от седем арийски, финоугорски и алтайски племена, откъдето и името и (Иде-седем и Ел-племе). По късно тази държава получила и второ название на господстващия народ– Булгари, Бул-Възвишени и Ари-Свободни.
II.Наследници на Българската Арийска държава ИДЕЛ са древните Шумерска, Великата Уйгурска империя (наследници на която са Китайците), Индийска, Критска, Микенска, държавите на Майте, Ацтеките и Инките в Америка, Троянска, Етруска (на основата на която възниква Италианската и Римската цивилизации), Хунска, Дулобска, Дунавска, Киевска-Черна България (бъдеща Украйна и Русия), Волжка-Бяла България, Хазарска, Унгарска държави.
III.
Библията е откраднала Българската история. Най-старата книга в света е древния български епос Чулман Толгау (Сказание за Чалман) написан 6000 години преди новата ера и разпространена от Българския поет Кубан Боян 154 години преди христа. От него става ясно че така наречена „Библия“ е открадннала древните български исторически личности и събития. Сказание за Чалман ни разкрива че Българския владетел Абар Кан роден между азовско и каспийско море и властвал над северен Масгут и Бирак (Балканите и Мала азия) е написал първата книга за Единобожието (Монотеизъм). Тази книга е пренесена първо до Сирия а след това до Йемен където е открадната за да бъде създадена Библията в която АБАР КАН се е превърнал в АВРАМ. Абар е едно от имената на бог Иджик получил второ раждане като на Абар кан.
IV.
Лоян се е наричала столицата на династията Джоу (XI-IIв.пр.Хр.), създадена от източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Стария мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН(Богар)-име от българския етнос. Той е основател на Таонизма, на Доа и Дъ (Път на вселената и нравствен закон).” Най-великата книга на света ”-казва Толостой. Знакът “Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Така светилото на мъдростта на Китай Лао Дзъ е от български произход. Между многото негови ученици е и Конфуций , който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление характерно за българските държави. В Индия наричат Боян Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са будителите Буда и Бабаджи… Светското име на Буда Гаотама е принц Сидхарта-княз на скитите сърцевината на които са били българите. Така че Браманските и Будистките учения са преподавани от протобългарски посветени. На 96 години Боян напуска Китай поради упадък на нравите и се отправя към древната Българска държава Шамбала .
V.
През V в.пр.н.е браманът Панини, роден в столицата на Бактрия (България) създава на санскрит първата граматика в света и се записва в Махабхарта. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата и се наричала Бълг. Оттам е и етонимът ни Бълг (високо издигнати) и Ари (свободни).От там именно българските брамани носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват Свещенните “древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит), наричани Веди.Българите въвеждат кастовата система, будизма и свещените книги на будистите, българите са строили статуите на Буда, разрушени от талибаните в Афганистан.Българите са създали уникалната 37 степенна държавна йерархична система и Вечния календар. Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30-годишната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени Българи в Шамбала. За Шамбала (Бактрия ) индийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна” говорят, че била най-великата страна на мъдреци и учители (Гури) . Ииндийския епос говори че Шамбала (големи, много шамани) била страна на север от Индия с хиляди пещери и тайни. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия , един от псевдонимите на която е точно “страната на многото пещери”. Според поверието в Българската държава Шамбала живеят господарите на света, от там тръгват световните водачи и учители на човечеството като Лао Дзъ(БО-ЯН), Буда, Христос, Заратустра, Майтрея…,които били но обучение там при безсмъртните български шамани и колобри.
VI.
Българският календар е най-стария и най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи взаеймствани от него. Древнобългарския календар е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от Българската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера.VII.
Най-старата писменост в света е Българският „куниг“ на чиято основа е създадена Българската глаголица. Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост – куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата „кунуку“ означавала „надпис“ или „царски надпис“. Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа . Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди – Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението „За буквите“ Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци –куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, – или по-голямата част от азбуката.
VIII.
Около 198 г. пр. Хр. – Великият Български Владетел – кан Мотун (200 – 174 г. пр. Хр.) – от рода Дуло (син на Кан Тюмен) създал най голямата Империя в Човешката история , завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: „Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци – за бъде наказан със смърт“).
IX.
През 378г.сл. н.е. Кан Дере(АЛП-БИЙ) от рода ДУЛО дядо на Кан Атила и Кан Бледа разгромява при Адрианопол двете Римски Империи и им забранява да имат Армия а император Валент е убит.
КАН АЛП-БИЙ (АРБАТ)-378-402 сл. н.е. разбива при Дере (Адрианопол) близо до планината Арбат (Родопи) двете Римски държави. В резултат на тази победа КАН АЛП-БИЙ е известен и под имената Кан Дере и кан Арбат а Българската столица Кара-Балин (Киев) е преименувана в Кан-Дере. На гроба на победителя кан КАН АЛП-БИЙ е издигнат монумент със знака на рода Дуло – символ на Българската царска власт.
По късно урус тархан, глава на правителството става сина на КАН АЛП-БИЙ – Муенчак (Мундзук) баща на Кан Атила и Кан Бледа. Муенчак, след смъртта си е погребан на високия хълм до столицата Кан-Дере (Киев) редом с дядо си Кан Булюмар (Баламбер) 361-363 от н.е.,който извършил важни обществени и държавни реформи премествайки Българската Столица от река Атил (Волга) на река БуриЧай (Дон) наименувайки я Кара–Балин (днешния Киев).
Отец Паисий, поп Йовчо и йеросмонах Спиридон говорят за тази паметна битка през 378г., в която Българите разбили 80 000 византийска армия и убили император Валент.
Анастасий Библиотекар (ок.810 – 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 – 375) и Валент (328 – 378) „българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав“. Анастасий Библиотекар пояснява също така, че: „БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“.Тоест тези дето са „връхлетели“ и тия, дето са заварени са от един народ и са се обединили.
I: Българите основават преди 17 000г. първата държава на земята-ИДЕЛ (ИТЕЛ)–конфедерация от седем арийски, финоугорски и алтайски племена, откъдето и името и (Иде-седем и Ел-племе). По късно тази държава получила и второ название на господстващия народ– Булгари, Бул-Възвишени и Ари-Свободни.
II.Наследници на Българската Арийска държава ИДЕЛ са древните Шумерска, Великата Уйгурска империя (наследници на която са Китайците), Индийска, Критска, Микенска, държавите на Майте, Ацтеките и Инките в Америка, Троянска, Етруска (на основата на която възниква Италианската и Римската цивилизации), Хунска, Дулобска, Дунавска, Киевска-Черна България (бъдеща Украйна и Русия), Волжка-Бяла България, Хазарска, Унгарска държави.
III.
Библията е откраднала Българската история. Най-старата книга в света е древния български епос Чулман Толгау (Сказание за Чалман) написан 6000 години преди новата ера и разпространена от Българския поет Кубан Боян 154 години преди христа. От него става ясно че така наречена „Библия“ е открадннала древните български исторически личности и събития. Сказание за Чалман ни разкрива че Българския владетел Абар Кан роден между азовско и каспийско море и властвал над северен Масгут и Бирак (Балканите и Мала азия) е написал първата книга за Единобожието (Монотеизъм). Тази книга е пренесена първо до Сирия а след това до Йемен където е открадната за да бъде създадена Библията в която АБАР КАН се е превърнал в АВРАМ. Абар е едно от имената на бог Иджик получил второ раждане като на Абар кан.
IV.
Лоян се е наричала столицата на династията Джоу (XI-IIв.пр.Хр.), създадена от източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Стария мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН(Богар)-име от българския етнос. Той е основател на Таонизма, на Доа и Дъ (Път на вселената и нравствен закон).” Най-великата книга на света ”-казва Толостой. Знакът “Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Така светилото на мъдростта на Китай Лао Дзъ е от български произход. Между многото негови ученици е и Конфуций , който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление характерно за българските държави. В Индия наричат Боян Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са будителите Буда и Бабаджи… Светското име на Буда Гаотама е принц Сидхарта-княз на скитите сърцевината на които са били българите. Така че Браманските и Будистките учения са преподавани от протобългарски посветени. На 96 години Боян напуска Китай поради упадък на нравите и се отправя към древната Българска държава Шамбала .
V.
През V в.пр.н.е браманът Панини, роден в столицата на Бактрия (България) създава на санскрит първата граматика в света и се записва в Махабхарта. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата и се наричала Бълг. Оттам е и етонимът ни Бълг (високо издигнати) и Ари (свободни).От там именно българските брамани носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват Свещенните “древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит), наричани Веди.Българите въвеждат кастовата система, будизма и свещените книги на будистите, българите са строили статуите на Буда, разрушени от талибаните в Афганистан.Българите са създали уникалната 37 степенна държавна йерархична система и Вечния календар. Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30-годишната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени Българи в Шамбала. За Шамбала (Бактрия ) индийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна” говорят, че била най-великата страна на мъдреци и учители (Гури) . Ииндийския епос говори че Шамбала (големи, много шамани) била страна на север от Индия с хиляди пещери и тайни. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия , един от псевдонимите на която е точно “страната на многото пещери”. Според поверието в Българската държава Шамбала живеят господарите на света, от там тръгват световните водачи и учители на човечеството като Лао Дзъ(БО-ЯН), Буда, Христос, Заратустра, Майтрея…,които били но обучение там при безсмъртните български шамани и колобри.
VI.
Българският календар е най-стария и най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи взаеймствани от него. Древнобългарския календар е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от Българската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера.
VII.
Най-старата писменост в света е Българският „куниг“ на чиято основа е създадена Българската глаголица. Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост – куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата „кунуку“ означавала „надпис“ или „царски надпис“. Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа . Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди – Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението „За буквите“ Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци –куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, – или по-голямата част от азбуката.
VIII.
Около 198 г. пр. Хр. – Великият Български Владетел – кан Мотун (200 – 174 г. пр. Хр.) – от рода Дуло (син на Кан Тюмен) създал най голямата Империя в Човешката история , завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: „Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци – за бъде наказан със смърт“).
IX.
През 378г.сл. н.е. Кан Дере(АЛП-БИЙ) от рода ДУЛО дядо на Кан Атила и Кан Бледа разгромява при Адрианопол двете Римски Империи и им забранява да имат Армия а император Валент е убит.
КАН АЛП-БИЙ (АРБАТ)-378-402 сл. н.е. разбива при Дере (Адрианопол) близо до планината Арбат (Родопи) двете Римски държави. В резултат на тази победа КАН АЛП-БИЙ е известен и под имената Кан Дере и кан Арбат а Българската столица Кара-Балин (Киев) е преименувана в Кан-Дере. На гроба на победителя кан КАН АЛП-БИЙ е издигнат монумент със знака на рода Дуло – символ на Българската царска власт.
По късно урус тархан, глава на правителството става сина на КАН АЛП-БИЙ – Муенчак (Мундзук) баща на Кан Атила и Кан Бледа. Муенчак, след смъртта си е погребан на високия хълм до столицата Кан-Дере (Киев) редом с дядо си Кан Булюмар (Баламбер) 361-363 от н.е.,който извършил важни обществени и държавни реформи премествайки Българската Столица от река Атил (Волга) на река БуриЧай (Дон) наименувайки я Кара–Балин (днешния Киев).
Отец Паисий, поп Йовчо и йеросмонах Спиридон говорят за тази паметна битка през 378г., в която Българите разбили 80 000 византийска армия и убили император Валент.
Анастасий Библиотекар (ок.810 – 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 – 375) и Валент (328 – 378) „българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав“. Анастасий Библиотекар пояснява също така, че: „БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“.Тоест тези дето са „връхлетели“ и тия, дето са заварени са от един народ и са се обединили.
Историците, включително и арабските пишат, че по това време световният език на дипломацията е Българският…!!!
X.
Българската мощ достига своя връх при управлението на легендарния Български вожд КАН Атила (434 – 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum).
Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните Българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.
XI.
През 718 година „трижди великият” владетел на Българите Кан Тервел от рода Дуло спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител.
През 711 година арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към Константинопол и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето.
Симеон умира внезапно на 27 май 927 г.в разгара на приготовленията за обсада на Константинопол, като преди смъртта си той се обявява за „Симеон в Христа Бога – самодържец на всички Българи и Ромеи“.
XIII.
На 14 април 1205 г.при Одрин цар Калоян напълно разгромява Кръстоносците с което ликвидира Латинската Империя.
„Цар Калоян Ромеооктон („Убицът на римляни“, демек Гръко убиецът, както те си го наричат) при Одрин и в Източна Тракия унижожи 1500 френски рицаре, демек танкове, и 10 000 латински сержанти“. Там загинаха от Български ръце и 3-та главни организаторе и предводителе на Латинската империя и на 4-тия кръстоносен поход Император Балдуин, граф Бонифаций Монсератски и Граф Енрико Дандоло.И десетки хиляди гръци изпитаха неговия гнев, та на повечето икони на Св. Димитър, рисуване от гръци, Св. Димитър „убива“ не змей, а лично Цар Калоян“.
Българите се сражават в името на Бог и на справедливостта срещу алчните рицари и венецианските лихвари, забравили високата си цел – освобождаването на Гроба Господен от безбожните сарацини – заради примамливите богатства на гръцката империя.
Латинската империя никога не се възстановява от удара, който понася при Одрин на 14 април 1205 г. Унижението от пленяването на самия император и смъртта на най-способните предводители лишават в зародиш младата кръстоносна държава от възможността да наложи господството
си в европейския югоизток.
Историка А.Халилов пише:
„Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение“
По време на управлението на Кан Челбир Волжска България укрепва икономически, създава се голяма и боеспособна армия, а държавата се простира от БОЛГАР ДИНГЕЗЕ (Българско Море)-Каспийско море до Северния ледовит океан. Столицата се премества от град Болгар в град Биляр.
XV.
Българите в началото на XII век създават в Болоня далеч преди Оксфорд и Кембридж първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.), Тук е чел лекциите си изключително надарения болонски юрист Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, за когото може да се чете в Италианската енциклопедия. Площодът пред къщата му се нарича”Площад на Българина”.
На нейно място далеч преди Оксфорд и Кембридж, е основан първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.) .Там могат да се видят фамилните гербове на Алцеус Булгарини и на Асканиус Булгарино от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа, за сравнение в Кембридж основан следващия век учат 5 000. Магнетизмът му привлича мастити представители на европейската култура като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетския параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари”.
ХРОНИКИ
I. Откъс от книгата “За Съдбата на Народите” от богомилския жрец Петър Осоговец, написана през лето 956 от Христа
II.Наследници на Българската Арийска държава ИДЕЛ са древните Шумерска, Великата Уйгурска империя (наследници на която са Китайците), Индийска, Критска, Микенска, държавите на Майте, Ацтеките и Инките в Америка, Троянска, Етруска (на основата на която възниква Италианската и Римската цивилизации), Хунска, Дулобска, Дунавска, Киевска-Черна България (бъдеща Украйна и Русия), Волжка-Бяла България, Хазарска, Унгарска държави.
III.
Библията е откраднала Българската история. Най-старата книга в света е древния български епос Чулман Толгау (Сказание за Чалман) написан 6000 години преди новата ера и разпространена от Българския поет Кубан Боян 154 години преди христа. От него става ясно че така наречена „Библия“ е открадннала древните български исторически личности и събития. Сказание за Чалман ни разкрива че Българския владетел Абар Кан роден между азовско и каспийско море и властвал над северен Масгут и Бирак (Балканите и Мала азия) е написал първата книга за Единобожието (Монотеизъм). Тази книга е пренесена първо до Сирия а след това до Йемен където е открадната за да бъде създадена Библията в която АБАР КАН се е превърнал в АВРАМ. Абар е едно от имената на бог Иджик получил второ раждане като на Абар кан.
IV.
Лоян се е наричала столицата на династията Джоу (XI-IIв.пр.Хр.), създадена от източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Стария мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН(Богар)-име от българския етнос. Той е основател на Таонизма, на Доа и Дъ (Път на вселената и нравствен закон).” Най-великата книга на света ”-казва Толостой. Знакът “Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Така светилото на мъдростта на Китай Лао Дзъ е от български произход. Между многото негови ученици е и Конфуций , който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление характерно за българските държави. В Индия наричат Боян Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са будителите Буда и Бабаджи… Светското име на Буда Гаотама е принц Сидхарта-княз на скитите сърцевината на които са били българите. Така че Браманските и Будистките учения са преподавани от протобългарски посветени. На 96 години Боян напуска Китай поради упадък на нравите и се отправя към древната Българска държава Шамбала .
V.
През V в.пр.н.е браманът Панини, роден в столицата на Бактрия (България) създава на санскрит първата граматика в света и се записва в Махабхарта. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата и се наричала Бълг. Оттам е и етонимът ни Бълг (високо издигнати) и Ари (свободни).От там именно българските брамани носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват Свещенните “древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит), наричани Веди.Българите въвеждат кастовата система, будизма и свещените книги на будистите, българите са строили статуите на Буда, разрушени от талибаните в Афганистан.Българите са създали уникалната 37 степенна държавна йерархична система и Вечния календар. Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30-годишната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени Българи в Шамбала. За Шамбала (Бактрия ) индийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна” говорят, че била най-великата страна на мъдреци и учители (Гури) . Ииндийския епос говори че Шамбала (големи, много шамани) била страна на север от Индия с хиляди пещери и тайни. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия , един от псевдонимите на която е точно “страната на многото пещери”. Според поверието в Българската държава Шамбала живеят господарите на света, от там тръгват световните водачи и учители на човечеството като Лао Дзъ(БО-ЯН), Буда, Христос, Заратустра, Майтрея…,които били но обучение там при безсмъртните български шамани и колобри.
VI.
Българският календар е най-стария и най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи взаеймствани от него. Древнобългарския календар е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от Българската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера.VII.
Най-старата писменост в света е Българският „куниг“ на чиято основа е създадена Българската глаголица. Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост – куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата „кунуку“ означавала „надпис“ или „царски надпис“. Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа . Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди – Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението „За буквите“ Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци –куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, – или по-голямата част от азбуката.
VIII.
Около 198 г. пр. Хр. – Великият Български Владетел – кан Мотун (200 – 174 г. пр. Хр.) – от рода Дуло (син на Кан Тюмен) създал най голямата Империя в Човешката история , завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: „Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци – за бъде наказан със смърт“).
IX.
През 378г.сл. н.е. Кан Дере(АЛП-БИЙ) от рода ДУЛО дядо на Кан Атила и Кан Бледа разгромява при Адрианопол двете Римски Империи и им забранява да имат Армия а император Валент е убит.
КАН АЛП-БИЙ (АРБАТ)-378-402 сл. н.е. разбива при Дере (Адрианопол) близо до планината Арбат (Родопи) двете Римски държави. В резултат на тази победа КАН АЛП-БИЙ е известен и под имената Кан Дере и кан Арбат а Българската столица Кара-Балин (Киев) е преименувана в Кан-Дере. На гроба на победителя кан КАН АЛП-БИЙ е издигнат монумент със знака на рода Дуло – символ на Българската царска власт.
По късно урус тархан, глава на правителството става сина на КАН АЛП-БИЙ – Муенчак (Мундзук) баща на Кан Атила и Кан Бледа. Муенчак, след смъртта си е погребан на високия хълм до столицата Кан-Дере (Киев) редом с дядо си Кан Булюмар (Баламбер) 361-363 от н.е.,който извършил важни обществени и държавни реформи премествайки Българската Столица от река Атил (Волга) на река БуриЧай (Дон) наименувайки я Кара–Балин (днешния Киев).
Отец Паисий, поп Йовчо и йеросмонах Спиридон говорят за тази паметна битка през 378г., в която Българите разбили 80 000 византийска армия и убили император Валент.
Анастасий Библиотекар (ок.810 – 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 – 375) и Валент (328 – 378) „българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав“. Анастасий Библиотекар пояснява също така, че: „БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“.Тоест тези дето са „връхлетели“ и тия, дето са заварени са от един народ и са се обединили.
По късно урус тархан, глава на правителството става сина на КАН АЛП-БИЙ – Муенчак (Мундзук) баща на Кан Атила и Кан Бледа. Муенчак, след смъртта си е погребан на високия хълм до столицата Кан-Дере (Киев) редом с дядо си Кан Булюмар (Баламбер) 361-363 от н.е.,който извършил важни обществени и държавни реформи премествайки Българската Столица от река Атил (Волга) на река БуриЧай (Дон) наименувайки я Кара–Балин (днешния Киев).
Отец Паисий, поп Йовчо и йеросмонах Спиридон говорят за тази паметна битка през 378г., в която Българите разбили 80 000 византийска армия и убили император Валент.
Анастасий Библиотекар (ок.810 – 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 – 375) и Валент (328 – 378) „българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав“. Анастасий Библиотекар пояснява също така, че: „БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“.Тоест тези дето са „връхлетели“ и тия, дето са заварени са от един народ и са се обединили.
Отец Паисий, поп Йовчо и йеросмонах Спиридон говорят за тази паметна битка през 378г., в която Българите разбили 80 000 византийска армия и убили император Валент.
Анастасий Библиотекар (ок.810 – 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 – 375) и Валент (328 – 378) „българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав“. Анастасий Библиотекар пояснява също така, че: „БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“.Тоест тези дето са „връхлетели“ и тия, дето са заварени са от един народ и са се обединили.
вторник, 1 юли 2014 г.
Българите основават преди 17 000 г. първата държава на земята
II.Наследници на Българската Арийска държава ИДЕЛ са древните Шумерска, Великата Уйгурска империя (наследници на която са Китайците), Индийска, Критска, Микенска, държавите на Майте, Ацтеките и Инките в Америка, Троянска, Етруска (на основата на която възниква Италианската и Римската цивилизации), Хунска, Дулобска, Дунавска, Киевска-Черна България (бъдеща Украйна и Русия), Волжка-Бяла България, Хазарска, Унгарска държави.
III.
Библията е откраднала Българската история. Най-старата книга в света е древния български епос Чулман Толгау (Сказание за Чалман) написан 6000 години преди новата ера и разпространена от Българския поет Кубан Боян 154 години преди христа. От него става ясно че така наречена „Библия“ е открадннала древните български исторически личности и събития. Сказание за Чалман ни разкрива че Българския владетел Абар Кан роден между азовско и каспийско море и властвал над северен Масгут и Бирак (Балканите и Мала азия) е написал първата книга за Единобожието (Монотеизъм). Тази книга е пренесена първо до Сирия а след това до Йемен където е открадната за да бъде създадена Библията в която АБАР КАН се е превърнал в АВРАМ. Абар е едно от имената на бог Иджик получил второ раждане като на Абар кан.
IV.
Лоян се е наричала столицата на династията Джоу (XI-IIв.пр.Хр.), създадена от източното крило на хунобългарите. Пазач на архивите там бил Лао Дзъ (Стария мъдрец). Китайците нямат Ъ и йероглифът Дзъ е взет от глаголицата. Там го наричат още БО-ЯН(Богар)-име от българския етнос. Той е основател на Таонизма, на Доа и Дъ (Път на вселената и нравствен закон).” Най-великата книга на света ”-казва Толостой. Знакът “Ин и Ян” е български по смисъл на единство. Така светилото на мъдростта на Китай Лао Дзъ е от български произход. Между многото негови ученици е и Конфуций , който по-късно се опитва да въведе в императорския двор синархично управление характерно за българските държави. В Индия наричат Боян Боганатар или Болгар. Между неговите ученици са будителите Буда и Бабаджи… Светското име на Буда Гаотама е принц Сидхарта-княз на скитите сърцевината на които са били българите. Така че Браманските и Будистките учения са преподавани от протобългарски посветени. На 96 години Боян напуска Китай поради упадък на нравите и се отправя към древната Българска държава Шамбала .
V.
През V в.пр.н.е браманът Панини, роден в столицата на Бактрия (България) създава на санскрит първата граматика в света и се записва в Махабхарта. Бактрия била населена с бели мъдреци от арийско потекло, доведени от великия Рама, а столицата и се наричала Бълг. Оттам е и етонимът ни Бълг (високо издигнати) и Ари (свободни).От там именно българските брамани носещи ведическото знание, навлизат в Индия и диктуват Свещенните “древноиндийски” книги на Санскрит (съвършен, свещен и скрит), наричани Веди.Българите въвеждат кастовата система, будизма и свещените книги на будистите, българите са строили статуите на Буда, разрушени от талибаните в Афганистан.Българите са създали уникалната 37 степенна държавна йерархична система и Вечния календар. Евангелието мълчи за живота на Исус от 11 до 30-годишната му възраст. В езотеричните школи обаче се знае, че е бил при арийски просветени Българи в Шамбала. За Шамбала (Бактрия ) индийските епоси “Махабхарата” и “Рамаяна” говорят, че била най-великата страна на мъдреци и учители (Гури) . Ииндийския епос говори че Шамбала (големи, много шамани) била страна на север от Индия с хиляди пещери и тайни. Според географските карти на това място се е намирала древната Бактрия , един от псевдонимите на която е точно “страната на многото пещери”. Според поверието в Българската държава Шамбала живеят господарите на света, от там тръгват световните водачи и учители на човечеството като Лао Дзъ(БО-ЯН), Буда, Христос, Заратустра, Майтрея…,които били но обучение там при безсмъртните български шамани и колобри.
VI.
Българският календар е най-стария и най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи взаеймствани от него. Древнобългарския календар е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от Българската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера.
VII.
Най-старата писменост в света е Българският „куниг“ на чиято основа е създадена Българската глаголица. Преди създаването на българската азбука глаголица и кирилица, древните българи са имали своя писменост – куниг, а писмените знаци се наричали кун. В Шумер и Акад думата „кунуку“ означавала „надпис“ или „царски надпис“. Писмеността си българите са пренесли от Централна Азия в Европа . Древното българско писмо е открито по всички места, населявани от нашите прадеди – Волжско-Камското междуречие, Северен Кавказ, Добруджа. В произведението „За буквите“ Черноризец Храбър отбелязва, че българското рунно писмо е служело и за гадаене. Създавайки новата българска азбука, Кирил и Методий и техните ученици използват древните български знаци –куни (известни още като руни) : А, Б, В, О, Х, М, Е, Ш, Щ, Ц, Ж, Ъ, Ь, Ю, Ч, К, Т, голям юс, малък юс, – или по-голямата част от азбуката.
VIII.
Около 198 г. пр. Хр. – Великият Български Владетел – кан Мотун (200 – 174 г. пр. Хр.) – от рода Дуло (син на Кан Тюмен) създал най голямата Империя в Човешката история , завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: „Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци – за бъде наказан със смърт“).
IX.
През 378г.сл. н.е. Кан Дере(АЛП-БИЙ) от рода ДУЛО дядо на Кан Атила и Кан Бледа разгромява при Адрианопол двете Римски Империи и им забранява да имат Армия а император Валент е убит.
КАН АЛП-БИЙ (АРБАТ)-378-402 сл. н.е. разбива при Дере (Адрианопол) близо до планината Арбат (Родопи) двете Римски държави. В резултат на тази победа КАН АЛП-БИЙ е известен и под имената Кан Дере и кан Арбат а Българската столица Кара-Балин (Киев) е преименувана в Кан-Дере. На гроба на победителя кан КАН АЛП-БИЙ е издигнат монумент със знака на рода Дуло – символ на Българската царска власт.
По късно урус тархан, глава на правителството става сина на КАН АЛП-БИЙ – Муенчак (Мундзук) баща на Кан Атила и Кан Бледа. Муенчак, след смъртта си е погребан на високия хълм до столицата Кан-Дере (Киев) редом с дядо си Кан Булюмар (Баламбер) 361-363 от н.е.,който извършил важни обществени и държавни реформи премествайки Българската Столица от река Атил (Волга) на река БуриЧай (Дон) наименувайки я Кара–Балин (днешния Киев).
Отец Паисий, поп Йовчо и йеросмонах Спиридон говорят за тази паметна битка през 378г., в която Българите разбили 80 000 византийска армия и убили император Валент.
Анастасий Библиотекар (ок.810 – 879/880) съобщава, че след разделянето на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 – 375) и Валент (328 – 378) „българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав“. Анастасий Библиотекар пояснява също така, че: „БЪЛГАРИТЕ ОБЕДИНИЛИ СВОЕТО ОТЕЧЕСТВО СЪГЛАСНО РОДСТВЕНОТО ИМ ПРАВО“.Тоест тези дето са „връхлетели“ и тия, дето са заварени са от един народ и са се обединили.
X.
Българската мощ достига своя връх при управлението на легендарния Български вожд КАН Атила (434 – 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum).
Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните Българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.
XI.
През 718 година „трижди великият” владетел на Българите Кан Тервел от рода Дуло спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител.
През 711 година арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към Константинопол и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето.
Целта е двете ислямски армии – от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол – да нападнат едновременно от двете страни Европа и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта.Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише Михаил Сирийски.
В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „Българите …избили 22 хиляди Араби”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават.
Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на Българския цар, а църквата го канонизира за светец. Европейските автори наричат Кан Тервел „Спасител на Европа”, защото Българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация.
XII.
През 917 при Ахелой, след молебен и с Христовия кръст на знамената, славната Българска православна армия под ръководството на Цар Симеон Велики нанесе унищожително поражение на Римската армия. Над 60 000 римляне беха почти избити до крак и само единици успеха да се измъкнат с бег. Тая битка беше наречена от военните специалисти „Втората Кама“, а Българската стратегия и тактика се изучаваше в целия свет чак до Китай.
Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабският хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.
В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „Българите …избили 22 хиляди Араби”. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават.
Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на Българския цар, а църквата го канонизира за светец. Европейските автори наричат Кан Тервел „Спасител на Европа”, защото Българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация.
XII.
През 917 при Ахелой, след молебен и с Христовия кръст на знамената, славната Българска православна армия под ръководството на Цар Симеон Велики нанесе унищожително поражение на Римската армия. Над 60 000 римляне беха почти избити до крак и само единици успеха да се измъкнат с бег. Тая битка беше наречена от военните специалисти „Втората Кама“, а Българската стратегия и тактика се изучаваше в целия свет чак до Китай.
Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. Според арабският хронист ал-Масуди в него вземат участие общо 122 000 души.
Хронистът Лъв Дякон пише 75 г. по-късно в своята „История“ следното: „…И даже днес могат да се видят купищата кости край Ахелой, където бягащата ромейска войска бе позорно посечена.
Симеон умира внезапно на 27 май 927 г.в разгара на приготовленията за обсада на Константинопол, като преди смъртта си той се обявява за „Симеон в Христа Бога – самодържец на всички Българи и Ромеи“.
XIII.
На 14 април 1205 г.при Одрин цар Калоян напълно разгромява Кръстоносците с което ликвидира Латинската Империя.
„Цар Калоян Ромеооктон („Убицът на римляни“, демек Гръко убиецът, както те си го наричат) при Одрин и в Източна Тракия унижожи 1500 френски рицаре, демек танкове, и 10 000 латински сержанти“. Там загинаха от Български ръце и 3-та главни организаторе и предводителе на Латинската империя и на 4-тия кръстоносен поход Император Балдуин, граф Бонифаций Монсератски и Граф Енрико Дандоло.И десетки хиляди гръци изпитаха неговия гнев, та на повечето икони на Св. Димитър, рисуване от гръци, Св. Димитър „убива“ не змей, а лично Цар Калоян“.
Българите се сражават в името на Бог и на справедливостта срещу алчните рицари и венецианските лихвари, забравили високата си цел – освобождаването на Гроба Господен от безбожните сарацини – заради примамливите богатства на гръцката империя.
Латинската империя никога не се възстановява от удара, който понася при Одрин на 14 април 1205 г. Унижението от пленяването на самия император и смъртта на най-способните предводители лишават в зародиш младата кръстоносна държава от възможността да наложи господството
си в европейския югоизток.
Както пише в летописа си един от кръстоносците, при Одрин “загина цветът на латинското рицарство”
Нашата делегация в Ньой пък след Световната война беше накарана да „преговаря“ в замъка на Граф дьо Ньой, лично убит от Цар Калоян.
XIV.
Волжските Българи са първите в света, които нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан и спасяват Киевска Рус (Черна България) от Робство и Унищожение.
През май 1223, армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус (Черна България) в битката при Калка. Узнала за това армията на Волжска (Златна България) водена от Кан Габдула Челбир започнали да се готви за война.
Нашата делегация в Ньой пък след Световната война беше накарана да „преговаря“ в замъка на Граф дьо Ньой, лично убит от Цар Калоян.
XIV.
Волжските Българи са първите в света, които нанасят поражение на Монголската Империя още докато е жив Чингиз Хан и спасяват Киевска Рус (Черна България) от Робство и Унищожение.
През май 1223, армиите на Чингиз Хан победили Киевска Рус (Черна България) в битката при Калка. Узнала за това армията на Волжска (Златна България) водена от Кан Габдула Челбир започнали да се готви за война.
През септември 1223 канът на Волжска България – Габдула Челбир при днешния гр. Самара разбива непобедимите до тогава войски на самия Чингиз хан предвождани от най изтъкнатият пълководец на монголците Уран – сина на Субетей багатур на Самарската Луга. До този момент, той не познавал поражение.
Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 война, Уран се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници – нямало оцелели.
Битката е подобна на тази на цар Симеон Велики при река Ахелой на 20 август 917. Тъй като останалите живи пленени татари – около 4000 души, са разменени за по един овен, а преводителят на татарската войска Уран, сина на Субетей багатур като по-глупав за 10 овена.,И до днес тази битка е известна в цяла Азия като „Овнешката битка“ След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингиз Хан бил жив.
Ибн Ал Хасир пише :….“И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи“ През 1223 битката „разстърсила вселената“, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.
В резултат Златната орда е задържана за около 15 години отвъд Волжка България и далеч от тогавашния западен свят.
Стигайки южната граница на Волжка България с около 50 000 война, Уран се изправил пред на пръв поглед малобройна българска войска. След като набързо я обърнал в бягство, той влязъл в капана на българите. От настаналото клане според Джагфар Тарихи оцелели 4000 души, а според Китайските източници – нямало оцелели.
Битката е подобна на тази на цар Симеон Велики при река Ахелой на 20 август 917. Тъй като останалите живи пленени татари – около 4000 души, са разменени за по един овен, а преводителят на татарската войска Уран, сина на Субетей багатур като по-глупав за 10 овена.,И до днес тази битка е известна в цяла Азия като „Овнешката битка“ След грандиозният провал на монголите, те не посмели да нападнат отново поне докато Чингиз Хан бил жив.
Ибн Ал Хасир пише :….“И тези жители на Болгар, нанесли през 1223 г. съкрушително поражение на непобеждаваните до този момент монголи“ През 1223 битката „разстърсила вселената“, и е документирана като първото и последно поражение на Чингиз Хан, докато е бил жив.
В резултат Златната орда е задържана за около 15 години отвъд Волжка България и далеч от тогавашния западен свят.
Историка А.Халилов пише:
„Съпротивата на България, продължила до 1278 г., е първопричината Русия и руските земи да не бъдат включени в състава на Златната орда. В това отношение може да се каже, че Волжка България е спасила древна Русия от унищожение“
По време на управлението на Кан Челбир Волжска България укрепва икономически, създава се голяма и боеспособна армия, а държавата се простира от БОЛГАР ДИНГЕЗЕ (Българско Море)-Каспийско море до Северния ледовит океан. Столицата се премества от град Болгар в град Биляр.
XV.
Българите в началото на XII век създават в Болоня далеч преди Оксфорд и Кембридж първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.), Тук е чел лекциите си изключително надарения болонски юрист Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, за когото може да се чете в Италианската енциклопедия. Площодът пред къщата му се нарича”Площад на Българина”.
На нейно място далеч преди Оксфорд и Кембридж, е основан първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.) .Там могат да се видят фамилните гербове на Алцеус Булгарини и на Асканиус Булгарино от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа, за сравнение в Кембридж основан следващия век учат 5 000. Магнетизмът му привлича мастити представители на европейската култура като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетския параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари”.
XVI.
Българите създават Богомилството. Основоположник на това учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Боян Мага, по-малкият син на Цар Симеон Велики. През ХI-XII в. „българската ерес“ (Bulgarorum haeresis) се разпространява в цяла Европа. На Запад богомилите са известни с различни имена – бугри, катари, албигойци и др. Те създават свои школи, университети, в които преподават българската космогония, Христовото учение, мъдростта на древните народи. Там христовото учение е превърнато в мрачен фанатизъм, жестокост и духовен мрак. От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност. Инквизицията-най-чудовищното и варварско творение в човешката история е основана през 30-те години на ХІІІ век за борба с катарите (западните богомили) и е поверена на Доминиканския орден. Мъченията и издевателствата, на които са подложени богомилите едва ли имат аналог в „християнските църкви“. За европейските властници през Средновековието думата “българин” бе синоним на опасна ерес, вещаеща край на тяхното царуване. Така Българският дух, потъпкан в нашата страна, запали на Запад невиждан пожар, който предизвика Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят. Лозунгът на тази революция “равенство, братство, свобода” е по същество наш, богомилски.
XVII.
Българите-Богомили първи издигат идеята за създаване на Европейски съединени щати (Европейски съюз), пренесла се зад океана и реализирана от Хазарите под формата на Съединени американски щати. Европейския съюз е създаден по подобие на старите Истински Български държави и закони, нещо признато от бивш предпредседател на Европейският съюз.
Българите създават Богомилството. Основоположник на това учение, в основата на което стои вярата в Христос и християнството, е Боян Мага, по-малкият син на Цар Симеон Велики. През ХI-XII в. „българската ерес“ (Bulgarorum haeresis) се разпространява в цяла Европа. На Запад богомилите са известни с различни имена – бугри, катари, албигойци и др. Те създават свои школи, университети, в които преподават българската космогония, Христовото учение, мъдростта на древните народи. Там христовото учение е превърнато в мрачен фанатизъм, жестокост и духовен мрак. От България идва ярък лъч светлина, който събужда европейските народи и запалва факлите на множество хуманистични учения, които довеждат до освобождаване на човешката личност и до реално признаване на нейната духовност. Инквизицията-най-чудовищното и варварско творение в човешката история е основана през 30-те години на ХІІІ век за борба с катарите (западните богомили) и е поверена на Доминиканския орден. Мъченията и издевателствата, на които са подложени богомилите едва ли имат аналог в „християнските църкви“. За европейските властници през Средновековието думата “българин” бе синоним на опасна ерес, вещаеща край на тяхното царуване. Така Българският дух, потъпкан в нашата страна, запали на Запад невиждан пожар, който предизвика Хуманизма, Ренесанса, Реформацията и Великата френска революция, които оформиха основите на днешния свят. Лозунгът на тази революция “равенство, братство, свобода” е по същество наш, богомилски.
XVII.
Българите-Богомили първи издигат идеята за създаване на Европейски съединени щати (Европейски съюз), пренесла се зад океана и реализирана от Хазарите под формата на Съединени американски щати. Европейския съюз е създаден по подобие на старите Истински Български държави и закони, нещо признато от бивш предпредседател на Европейският съюз.
ХРОНИКИ
I. Откъс от книгата “За Съдбата на Народите” от богомилския жрец Петър Осоговец, написана през лето 956 от Христа
“И вложи Творецът седем духа в седемте светила, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел да води по един от седемте народа.”
“И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: eдин – да го води, а друг – да го пази.” “Слънцето разпери криле над Египет, Месечината над Междуречието, Вечерницата спря над Гърция, Звездата на пратеника покори с лъжи Юдея, Звездата на бранника – Рим, а Звездата на отшелника – Византия.”
“А народите не се бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.” “И всички народи получиха от Вечния по един звезден дух – само над България тъмнееше мрачина и звезден ангел не развя криле над нея.” “И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Твореца, ала нямаше вече звезда и звезден дух.”
“Духна тогава Бог в простора и осени с божествено мановение Млечния път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог Млечния път да властва над България.”
“И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа близнаци в Междуречието, изгоря Гърция, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха.”
“…Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Византия навсякъде, а България като огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде.” “Защото гаснат звездите една по една. Ала Божият пояс ще свети вечно – и Млечния път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена…”
“И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: eдин – да го води, а друг – да го пази.” “Слънцето разпери криле над Египет, Месечината над Междуречието, Вечерницата спря над Гърция, Звездата на пратеника покори с лъжи Юдея, Звездата на бранника – Рим, а Звездата на отшелника – Византия.”
“А народите не се бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.” “И всички народи получиха от Вечния по един звезден дух – само над България тъмнееше мрачина и звезден ангел не развя криле над нея.” “И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога Твореца, ала нямаше вече звезда и звезден дух.”
“Духна тогава Бог в простора и осени с божествено мановение Млечния път, та рой светли ангели се родиха там и повели Бог Млечния път да властва над България.”
“И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа близнаци в Междуречието, изгоря Гърция, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха.”
“…Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Византия навсякъде, а България като огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде.” “Защото гаснат звездите една по една. Ала Божият пояс ще свети вечно – и Млечния път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена…”
II. „Хрониките на Авийла”, направен за Папа Йоан VІІІ (872-882 г.сл.Хр.), публикуван като „Книгата Арих”
„А като се възкачи на престола в Константинопол, императорът Константин V (741-755), който беше отстъпник от Христовата вяра и магесник и врач, и син на магесница и на тъмните сили веелзевулови, уплаши се твърде много поради силата на богарите и събра всички учени мъже в царството си и им думаше: „Какво да сторим, братя мои, защото царството на богарите ще ни изтреби докрай? Те са по-многобройни от нас и прииждат на пълчища без край, и ето – завладели са половината от земите ни, и са ненаситни, и ден след ден се умножават по земята, и плячкосват градовете ни, и превземат крепостите ни, и неведнъж обсадиха нас в Константиновия град, и ако ни завземат, ще ни направят свои роби.
„А като се възкачи на престола в Константинопол, императорът Константин V (741-755), който беше отстъпник от Христовата вяра и магесник и врач, и син на магесница и на тъмните сили веелзевулови, уплаши се твърде много поради силата на богарите и събра всички учени мъже в царството си и им думаше: „Какво да сторим, братя мои, защото царството на богарите ще ни изтреби докрай? Те са по-многобройни от нас и прииждат на пълчища без край, и ето – завладели са половината от земите ни, и са ненаситни, и ден след ден се умножават по земята, и плячкосват градовете ни, и превземат крепостите ни, и неведнъж обсадиха нас в Константиновия град, и ако ни завземат, ще ни направят свои роби.
И ето, знаете как Тервел – техният хон, насмалко да стане император над цялата земя, и що говори` пред Юстинияна. И как каза, че земите на Империята са по право на род и по право на родина техни земи от самото начало, и че ние сме незаконно на тяхна земя, а не те – на наша. Що да сторим, прочее, за да се спасим и отървем от тях? Защото даже воеводите ни и целият романски народ примира от страх пред тях и ги счита за законни племена по тези земи. И вярно ли е това, и що можем да сторим.
А съветът на учените и мъдреците, и архонтите, и епископите, и магесниците и предсказателите на Императора се оттеглиха за размисъл, и за съветване помежду си. И като стояха така, при заключени врата, да се консултират помежду си и с древните книги, и с летописите в царската
библиотека, след десет дни възлязоха пред Императора и рекоха следното, чрез устата на Зосим, Теофан и Теофилакт – висшите съветници на царя:
„Господарю, да не се боиш, нито да се смущава сърцето ти, но внимавай на думите ни и в съвета ни, и непременно ще победиш, защото чрез мъдрост и хитрост предците ти са сразили многобройни врагове и тези богари ще бъдат също като едни от тях.
Защото да, те наистина са най-древен род и са били от най-древно време по тези земи, още преди да дойдат тук дедите ни. И се наричали траки, по името на отеца си Тирак, и са били многобройни племена, и са имали велики царства и велики царе, пред които светът е треперел.
Но като са дошли дедите ти, с мъдрост и хитрост са постъпили с тях, и ето че са ги завладели и са станали техни господари, както си и ти днес. Постъпи и ти мъдро като дедите си и ще ти бъдат роби на теб и чадата ти до века.”
А съветът на учените и мъдреците, и архонтите, и епископите, и магесниците и предсказателите на Императора се оттеглиха за размисъл, и за съветване помежду си. И като стояха така, при заключени врата, да се консултират помежду си и с древните книги, и с летописите в царската
библиотека, след десет дни възлязоха пред Императора и рекоха следното, чрез устата на Зосим, Теофан и Теофилакт – висшите съветници на царя:
„Господарю, да не се боиш, нито да се смущава сърцето ти, но внимавай на думите ни и в съвета ни, и непременно ще победиш, защото чрез мъдрост и хитрост предците ти са сразили многобройни врагове и тези богари ще бъдат също като едни от тях.
Защото да, те наистина са най-древен род и са били от най-древно време по тези земи, още преди да дойдат тук дедите ни. И се наричали траки, по името на отеца си Тирак, и са били многобройни племена, и са имали велики царства и велики царе, пред които светът е треперел.
Но като са дошли дедите ти, с мъдрост и хитрост са постъпили с тях, и ето че са ги завладели и са станали техни господари, както си и ти днес. Постъпи и ти мъдро като дедите си и ще ти бъдат роби на теб и чадата ти до века.”
„Що да сторя тогава, кажете, щом знаете.”
„Стори също като предците си – разделяй и владей.”
„Но как да разделя такъв голям и сплотен народ, какъвто са богарите? Ето, че тук пред портите ми е Севарих, син на Аспариха, а пред Солун ме обграждат отвред племенниците му – синовете на Кубариха, техните братовчеди са в Илирия и Панония, в Испания и Галия, и всички са задружни и ме обкръжават отвред? Като нападна единия, другият ме удря в гръб, и като пратя войските си срещу другия, трети ми поставя ултиматум, що мога да сторя аз, който съм един срещу всичките, и как да разделя съюза им и кръвните им родове, когато са всичките деца на един баща?
Тогава висшите съветници на императора – Зосим, Теофан и Теофилакт му отговориха:
„Господарю, тяхната сила е в рода им и в древното им име, с което се наименуват, защото вярват непоколебимо, че са един богоизбран народ, който говори единия божествен език. Воювай срещу тяхното слово с мъдро и хитро слово, и ще ги удариш и сразиш първо в ума и сърцето. Тогава ще отслабнат мишците им и ужас от силата и славата ти ще ги порази. Така ще ги завладееш навеки.
„Стори също като предците си – разделяй и владей.”
„Но как да разделя такъв голям и сплотен народ, какъвто са богарите? Ето, че тук пред портите ми е Севарих, син на Аспариха, а пред Солун ме обграждат отвред племенниците му – синовете на Кубариха, техните братовчеди са в Илирия и Панония, в Испания и Галия, и всички са задружни и ме обкръжават отвред? Като нападна единия, другият ме удря в гръб, и като пратя войските си срещу другия, трети ми поставя ултиматум, що мога да сторя аз, който съм един срещу всичките, и как да разделя съюза им и кръвните им родове, когато са всичките деца на един баща?
Тогава висшите съветници на императора – Зосим, Теофан и Теофилакт му отговориха:
„Господарю, тяхната сила е в рода им и в древното им име, с което се наименуват, защото вярват непоколебимо, че са един богоизбран народ, който говори единия божествен език. Воювай срещу тяхното слово с мъдро и хитро слово, и ще ги удариш и сразиш първо в ума и сърцето. Тогава ще отслабнат мишците им и ужас от силата и славата ти ще ги порази. Така ще ги завладееш навеки.
Защото силата е в Словото и в книгите, и в летописите, и в историята, царю, и остава да се помни само това, що се запише в книгите и се опази и разпространи със силата на Империята.
Затова сме велик народ и велика империя, защото това, което ние запишем в книгите, това вярват и следват всички племена, и това подчинява народите. Спомни си какво пише в летописите! Как постъпи на своето време императорът Галиен, който пое на поход срещу богарите-гети в Атика.
Той пръв обеща на всички богари-гети, които се присъединят към него, римско гражданство и ги наричаше римски-гети-ромеи., а възстаналите против империята гети, обяви за робска бунтовническа сган и ги нарече презрително „готи”, като прокламираше, че чисти и благородни са само гетите-ромеи.
Затова сме велик народ и велика империя, защото това, което ние запишем в книгите, това вярват и следват всички племена, и това подчинява народите. Спомни си какво пише в летописите! Как постъпи на своето време императорът Галиен, който пое на поход срещу богарите-гети в Атика.
Той пръв обеща на всички богари-гети, които се присъединят към него, римско гражданство и ги наричаше римски-гети-ромеи., а възстаналите против империята гети, обяви за робска бунтовническа сган и ги нарече презрително „готи”, като прокламираше, че чисти и благородни са само гетите-ромеи.
понеделник, 6 юли 2020 г.
Виделей
Кан Мотун създал най голямата Империя в Човешката история
БЪЛГАРИЯ НА ТРИ ОКЕАНА !!!
Около 198 г. пр. Хр.–Великият Български Владетел кан Мотун(200-174 г. пр. Хр.)-от рода Дуло
(син на Кан Тюмен), завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.
(син на Кан Тюмен), завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.
Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: "Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци - за бъде наказан със смърт").
2. Около 375 години Великия Български Владетел Кан Ишка (110 - 144 г.) - от рода Дуло. управлява Великата Кушанска Империя достигнала най-голямото си могъщество при неговото господстване и обхващаща териториите на днешните държави Афганистан, Таджикистан, Киргизстан, части от Китaи , Казахстан, Узбе-кистан, Туркменистан, Иран, Пакистан и Индия.
3.Българската мощ достига своя връх при управлението на легендарния вожд КАН Атила (434 - 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.При неговото управление Българската империя стига до размери покриващи се с тези на родственика му Кан Мотун.
Летописецът Йордан пише в своята “История на готите”:
”От земята на Българите се разпростря яроста на хуните върху народите”(ГЦ а, 110)
Тази цивилизация Римската империя, както и цялата култура на античността, са се основавали на разточителното използване на робския физически и умствен труд на жителите на завзетите от Рим провинции-Тракия, Галия, днешна Германия и др. Рим управлявал с камшик в него царували неправди и тирания. Жесток бил Рим-“Правото на силния” бил негов девиз.Римския писател Салвиан (V век) пише: “Те търсят при варварите римска човечност , тъй като не могат да понасят варварската безчовечност на римляните…. Те предпочитат да живеят при варварите като роби но фактически свободни, отколкото в римската държава формално свободни но всъщност роби.” Християнските народи отчитайки прегрешенията си относно Христовия морал нарекли Атила-Бич Божи, дошъл да ги наказва.
Кан Атила бил високо надарена личност, притежаващ хунорска държавна мъдрост, древнобългарска култура, дипломатичен такт, пълководен талант и неизтощима енергия.Главната квартира на кан Атила била в центъра на Германия. Някои германски родове давали войници за охрана: Англи-пазители на крайбрежията (от български “Анг”-Вода) и Сакчи-пазители на сушата. След смърта на Атила за да се спасят от преследвания, Англите се преселили на острова и го назовали със служебното си име Англия. Сакчите потънали из дълбините на Германия. Немския народ е съхранил спомен за господството на България в Европа като направил Атила герои в своя епос “Песен за Нибелугите”.
Ода за АТИЛА
Атила име свято и велико, най-българско и чисто. Като гръмовен вихър над Европа разпростряно. Като Слънцето Арийско за враговете ни жестоко. Като морски бриз за своите гальовно, Като Боговете древни за народите справедливо. Ний носим твойто име в сърцата наши. Преливат от възторг българските ни души. Разчупи ти “Бичът Божи”, оковите на Рим. Разкъса ги, дари народите арийски. със Свобода , Щастие и Ред. Духът ти огнен обладал бе българската конница велика, разтърсила Мидгарда свят.
Достоен син на древний род Дуло бе Ти, От безбрежните поля арийски долетял.В чертозите неземни вдишал първия Вселенски Дъх.Но дойде време да покажем как Българската конница велика тъпче, Чуждорасовата сган, вероломна тъпа,От теб Атила, ний черпим сила за битката сегашна, И множат се воините на Расата.Бийте се герои, за нас ще дойде лекокрилата дъщеря на Один Богът-Могъщ и във Валхала ще намерим вечен покой, там където вечни са народните герои, на Атила, Исперих, Крум и Омуртаг синовете смели.
Събудете се чеда на Атила за битка последна с врага жесток, за битка без жал и пощада.Ний не ще пощадим тез що отровиха сърцата ни Ний идемъ отхвърлили робския стон, горди, Изправени,твърди, като воините на Атила, враг чуждорасов не ще пожалим,вражеските орди,от Родината ни Свята ще изметем, Като Атила ний ще изгорим този свят на Гнилоч, неправда и Печал.
Вдигнете българи достойни ,знамената древни, на Атила, пряпорците бойни. Злото да прогоним чуждо и лъжливо, ний нищо, От тях нещем, ний идемъ горди българи с марш гръмовен, за мир живот за хляб и свобода И дорде сме живи в стегнати редици без милост, И без страх Война ще водим срещу този декеденски Свят, свят на Злото и Смъртта, идвайки от вековете, Многохилядни да отмъстим сме длъжни, да утвърдим вечните Атилови стремежи, и да възкръсне нашата Хиперборея по-красива и по- величествена и от преди дори.
И дорде в нас гори българското-арийско.Ний идемъ, арийци благародни в единен Кубратов сноп. Ний идем децата на Атила, за подвиг нов и величав, Да възвисим подвига му славен, като буря страховит.Да си прославим Родовете, да умрем или да Победим. Врагът е жесток. Но той трябва да бъде победен И ний ще победим! Бързо и Безпощадно! Защото В сърцата ни е величието на Бялата на Арийската раса Защото благородството трябва да победи духовната нищета.Защото в желязната ни Воля е нашия дом Европа. Защото от вековете древни на Бунт зове ни духът Атилов.ЗАЩОТО В НАШЕТО СЪЗНАНИЕ Е ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ!!!
Абонамент за:
Публикации (Atom)