Астрология за Душата

 Съвпадът между

ЮПИТЕР и САТУРН

Здравейте, приятели

Много неща има по темата и вече интересуващите се от нея са добили представа за важността и уникалността на това астрономическо събитие, осветяващо темите на Водолея.

Живеем в уникални времена, скъпи Души. И точно ние сме избрали именно сега да дойдем. Не се ли чувствате специални? Така и трябва! Само е нужно да продължаваме и да държим фокуса към по-висшата цел, да се грижим за Душата си, ако усетим, че трудностите започват да разклащат психиката ни и вярата ни или получаваме знаци от живота, които ни показват, че е нужно да се замислим, дали не е време за някаква промяна.

Темата е дълга, а аз не исках да пиша това, което може вече да го има. И точно ден преди точния съвпад, през мен мина идеята върху какво по-конкретно да пиша и да му дам светлина. Това е интуицията, прекрасни. И както уча вас да я разграничавате, слушате и следвате, така все по-ясно и силно я познавам и ѝ давам път да се роди, щом ме е озарила. И това е важно и е Училище, нищо че може да не изглежда да е по темата на съвпада. Всъщност е, защото интуицията е по Водолея и все по-силно ще се развива оттук нататук.

Ето какво Висшият свят е решил днес да ви дам

„СМИСЪЛЪТ“ и „НЕ МОЖЕ“

се срещат, за да намерят общ език и да поставят НОВО начало на сцената на свободата, независимостта и в същото време обединението, духа и развитието ни.

И ще ги разгледаме в следните роли: на дете, което вярва в чудеса, което вярва, че съществува невидим свят и съществува една много по-висша цел и една Истина. Това дете иска да следва мечтите си, вярва в себе си, играе и се чувства свободно и радостно. Приема света за напълно безопасно място и всички хора, че са чисти и добри.

Другата роля играе неговият строг родител, който започва да казва, че това не може и онова не може, че така трябва, а иначе не е позволено или не е достъпно. Спира мечтите му, защото са прекалено трудни и големи, и според него са невъзможни, клонящи към илюзия. Ограничава контактите и средата му. Започва да контролира изцяло живота му. И всичко това е, защото той е убеден и твърди, че е за негово добро. Иска да го предпази, иска да го насочи и да му даде всичко, така че неговото послушно дете да стане възпитан и реализиран, уважаван човек. Това, което излъчва едно такова поведение е студ, предизвиква скованост, поражда много страх и развива различни проблеми в детето. Някои, от които са самотност, изолираност, различни зависимости, проблеми със здравето, проблеми в създаването на интимност и семейство, трудно реализиране. Може да засегне една или повече сфери, да се компенсира от силното развитие на други, но в крайна сметка все нещо дълбоко ще липсва.

В крайна сметка това, което се постига е послушното дете спира да вярва в себе си. Тъй като неговият родител не му дава възможност само да поема отговорност за своите избори, то се отказва в един момент изобщо от отговорността. Щом той не вярва в неговите мечти, то значи мечтите му нямат значение и няма смисъл да ги има. Щом той направлява кормилото на неговия живот, значи всъщност „Кое е то изобщо?“ И ако неговият родител живее живота на детето си, то детето има ли живот? Живее ли... или просто съществува... Изпълнява... Послушното дете в крайна сметка губи Смисълът. А от там и желанието за живот. Спира да вярва в себе си, в другите и в Живота.

Какво е нужно ли?

Детето е слабо, заради самата семейна йерархия. По-силният ясно кой е. Но то ще порасне. И тук нещата могат да се развият по два генерални начина. Единият е, при който детето не търси информация, няма нужните познания, не слуша дори интуицията си – не знае как да промени този модел и не търси и начин за това. То продължава да живее в коловоза на вече начертания му живот. Зависи колко дълбоко го е засегнало господарското – кастрационно поведение на родителя му (и имало ли е източници на подкрепа и спасение от страна на другия родител или други близки хора), може да продължи в различни посоки някои, от които да развие ОКР или ПА, да остане зависимо от родителите си, да избяга от тях на друго място, да гони кариера, да развие различни видове зависимости отново като бягство и т.н.

Или

Започне да търси информация и промяна. Да започне да се развива, лекува травмите и страховете си. Гради Аза си, качествата и уменията си. Гради увереността си. Излиза от клетката на чуждите норми и закони, в която е бил поставен. Разбира кой е, започва да живее своя живот. Пораства. Свързва се със Себе си. Намира Смисъла и мечтите си. Започва да се Радва и да Свети. Разбира дълбокия смисъл между нещата. Че всичко е свързано по вълшебен начин и няма нищо, нищо случайно. За избора, който сам е направил, защото е знаел, че ще може да премине през всичките тези трудности, връщайки се към Истината много по-обогатен чрез самото приложение на това, което Душата носи в себе си като знание преди въплъщението си на Земята. Става толкова голям, че големият родител и неговите правила вече не могат да му влияят. Той се е освободил.

Скъпи приятели, не статия, а книга може да се сътвори по тази тема.

Сигурно повечето от вас вече са усетили и аналогията със социалния и политически живот сега. Тези две роли, които съм написала са архетипове, които съществуват в Древногръцката митология, които носят в себе си от темите на Юпитер и Сатурн. А случващото се сега в световен мащаб е това, което е било масовата форма на възпитание на децата. И е съвсем естествено кулмунационно проявление. Всичко е свързано, малкото носи в себе си голямото, каквото горе, това и долу.

Съвпадът ли? Време е за промяна!

Идва ли веднага промяната? А готови ли сме за нея? Тя е процес. А този процес включва избора на всеки за развитие и поемане на отговорност за собствената си промяна.

Времето вече е благоприятно за Новото. Новото? То е това порастване и връщане към Себе си. Разбира се това ще даде почва за раждането на Души, които имат друга мисия. Но те няма да имат тези тежки възпитателни модели и това ще е в помощ за реализирането на тяхната мисия.

Ние носим в себе си старото, но ние сме и преходът, ние сме и Новото. Днес то се заражда в енергията на материалната структура, за да бъде въплътено и реализирано в истина и на Земята.

Но преди по-голяма маса от хора да поеме личната си отговорност за своето развитие, да излекува своите рани, да порасне и има своите знания и мъдри решения, да се събуди, ще чуем още много: „Не“, „Не може“, „Така е правилно“, „Не те ли е срам“, „Аз знам най-добре кое е полезно за теб“.

А какви чудеса ни чакат?

Чудото да познаем Себе си, да развием интуицията си, да можем да чуваме и знаем, да се докосваме до Душата си и тази на другите. И още много... чудатости Скок в откритията, в науката, развитие на всяко ниво. Тепърва илюзията и големите, екстремни мечти, тези, които може да сме имали като деца за вълшебни герои ще имат почва да се сътворяват.

Съветът? Приемете това предизвикателство, за което е дошла Душата ви и започнете, ако още не сте, да опознавате Себе си – под натрупаните слоеве възпитателни модели от детството. Изграждайте умения и добродетели.

За да стигнем до това Обединение, което е темата на Водолея, ние е нужно да сме стигнали дотам, че да не нараняваме себе си и другите, да обичаме себе си и другите.

Дръжте в себе си Вярата и Смисъла.

Учете се да познавате кога енергията ви пада и я вдигайте.

Разширявайте светлината в себе си.

Всеки има свободната воля да реши иска ли Новото.

Започваме Нов живот!

Прегръщам ви,

Габриела Тодорова

/астропсихолог, психолог/