Идел-Булгар

 Телец (761 – 764 г.)

Телец е владетел на България от около 761 до около 764 г. Според Именника на българските канове той произхожда от рода Угаин и управлява в продължение на три години. Телец получава властта в резултат на бунта на българите срещу Винех. Съставителят на Именника нарочно отбелязва: "И този беше вместо друг". Теофан Изповедник описва новия български владетел като „мъж злонравен, на възраст около 30 години“. Те, след като се уговорили помежду си, убили тези, които по родова линия обладавали властта над тях и за свой първенец поставили Телец.“ Новият владетел бил от средите на онази част от българската аристокрация, която държала славините да стоят настрани от управлението на държавата – за това съдим от факта, че след възкачването му част от славянските племена потърсили убежище в границите на империя. Веднага след възцаряването си Телец събира „тежковъоръжена и боеспособна войска“и опустошава пограничните ромейски области. Константин V не закъснял с новия си поход срещу България – той бързал да накаже „смелия и самонадеян“ български владетел. На 16 юни 763 г. Константин V извел войските си от Константинопол. Ромейският флот, наброяващ 800 кораба, всеки един от който имал на палубата си 12 конника, получил задача да стигне до дунавските градове, а сухопътната армия достигнала до Анхиало, където се разположила на стан. С присъщата му енергичност Телец привлякъл за съ­юзници 20 000 славяни и заел проходите на Стара планина – първоначалният му план предвиждал да посрещне ромеите в теснините. Но неговата самонадеяност го подтикнала към ре­шително сражение: на 30 юни (четвъртък) Телец извел арми­ята си от планината и я построил в боен ред на Анхиалското поле. Битката започнала в петия час на деня (10 часа сутринта) и била много продължителна и кръвопролитна – враговете „дълго се избивали помежду си“ и никой не мислел да отстъ­пи. Привечер част от съюзните на Телец племена преминали на страната на ромейският василевс, което решило изхода на сражението – българите отстъпили и Константин V спечелил голяма победа. Той украсил триумфа си, „като влачел в дървени окови пленените българи“, които впоследствие били предадени на столичната тълпа и били избити. Поражението при Анхиало предрешило съдбата на Телец. „Българите, като видели злощастието му, въстанали“ – Телец бил убит заедно с всичките си приближени. По сведения на патриарх Никифор, самите ромеи също понасят големи загуби. Константин V не посмява да навлезе в старопланинските проходи "когато Константин навлязъл с войските си в теснините и горите на Хемус, в съзнанието му се завърнал споменът от Верегава. Обзет от страх, че го дебнът заради или пък, че пътят му назад е отрязън, той прекратил похода, който трябвало да нанесе решителният удар на сломената българска държава".

Източници:

„Хронография“ (електронно издание) – Теофан Изповедник

„Именник на българските канове“

Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България (Второ издание)“, Издателство „Петър Берон“, София 1999 г. ISBN 954-402-047-0.

Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“ Т.1: „Първо българско царство“, Ч.1: „Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852)“, С. 1918, 3 изд. С. 1970.