ТАЙНАТА НА РОЗЕТКАТА ОТ ПЛИСКА

 В древността писмеността е била малко или много визитната картичка на всеки народ. Хето-лувитите имат йероглифи, египтяните също, но от съвсем друг тип. Шумери, перси  и акадци ползват клиновидното писмо, старите индийци създават забележителната с изящните си форми деванагари. 

B Тракия и Егейския регион са се  употребявали особен вид знаци наречени днес Линеар А и Линеар Б. Линеар А е възникнал през XVIII-ти век преди Христа, а за Линеар Б се смята, че е създаден през XV- ти век преди Христа, като знаците са взаимствани от Линеар А (К. Порожанов, “Общество и държавност у траките”). 

Линеар А надпис върху златен пръстен намерен на остров Крит (по Forsdyke E.J.)

Линеар Б надписи по съдове от Тива и Кносос (по Б.Хрозни)

Според повечето учени, Линеар А излиза от употреба през XV век пр.Христа, а за край на употребата на Линеар Б се смята XII век пр. Христа. Това няма как да е вярно понеже нашата руническа писменост от Средновековието показва силни прилики със знаците използвани още през Бронзовата епоха.

Розетката от Плиска е може би най-популярния старобългарски артефакт, на който могат да се видят древните руни на дедите ни.Тя е намерена в началото на 60-те години на ХХ век и от тогава са написани много трудове засягащи нейната функция и значението на гравираните върху нея  руни. Димитър Овчаров, Веселин Бешевлиев, Петкова, Петър Добрев и др. предлагат различни интерпретации. 

Някои изследователи смятат, че  знаците представляват древни астрологически символи. Други се опитват да извършат разчитане прилагайки спекулативни звукови стойности.

Най-важното обаче никой не направи, а именно да уведоми българския народ, че знаците от розетката имат без изключение подобни, дори идентични успоредици сред най-древните писмености на Европа.  

Абсолютно всеки знак от старобългарския артефакт има еквивалент сред знаците на Линеар А и Линеар Б.  На Фиг.1 е представено изображение на розетката и сравнение на нейните знаци със знаците принадлежащи на писменостите ползвани на остров Крит и континентална Гърция по време на Бронзовата епоха.

Пл.   – знаци на розетката от Плиска

Л. А – Линеар А

Л. Б – Линеар Б

Тук имаме не едно-две, а четиринадесет съответствия, което показва, че не може да става дума за случайност. След като поне две хиляди и петстотин години делят  старобългарските руни ( от розетката) и Линеар А,  разликите могат да се определят като незначителни. Малките отклонения са обясними като стилови особености възникнали във времето. Не съществува писмена система, която да не се развива.

Върху обратната страна на розетката е гравиран старобългарския символ IYI. Той е изключително древен, среща се на Балканите още преди около 7000 години. За присъствието му върху керамика от културата Винча са писали археолозите Тодорович и Церманович (Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно).

Доказателство, че руните от Плиска имат общ произход с древните егейски писмености е фактът, че ако въз основа на приликите с линеарните писмености се въведат звукови стойности на руните от Плиска, ще бъдат прочетени български думи (Фиг.2)

ЛЕПИ- лепъ-хубав, подходящ;

САА- сая, сянка [1]

ЛОНО- лоно, основа;

ПЕКЕ – пек, жега;

БУРА- буря;

ЕТИ, ЯТИ – хващам, вярвам, започвам;

ВОПИ – вопъл, въпити-викам;

Комбинацията на  сянка (сая), буря, пек навява на мисълта, че розетката е използвана за предсказване на времето, или за календар. Седемте лъча не са проблем. Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.

Разбира се думите от розетката може да имат преносно значение и да се окаже , че функцията на старобългарския артефакт не е часто от календар, а нещо съвсем друго. Поради липса на допълнителна информация по този въпрос се въздържам от спекулации. 

Най-важното е, че на комбинацията от старобългарски руни (разположени  по всеки лъч) може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарните писмености. 

Трябва да се добави, че не само руните гравирани на розетката от Плиска имат успоредици в древните Линеар А и Линеар Б. Върху старобългарска керамика, скали, стени на крепости и т.н. са изобразени доста старобългарски руни. Сравним ли ги със знаците използвани от  трако-пелазгите обитавали остров Крит   виждаме, че съществуват значителен брой паралели. Те могат да се видят на Табл. 2.

БР- български руни

ЛП –линеарна писменост

Могат ли четирдесет и две ясни успоредици да се нарекат съвпадение? Никой сериозен и прогресивно мислещ човек не би го направил. В случай, че нашите деди не принадлежаха на тракийската общност, то как тогава биха били запознати с най-древните варианти на линеарните писмености възникнали на територията на Тракия? Как e възможно старите българи да знаят фонетичната стойност на най-древните европейски писмени знаци, а гърците не?

Единственото логично обяснение за приликата на старобългарските руни с най-старите писмености на егейския регион и Тракия е това, че нашите деди са местно население, обитаващо земите ни от дълбока древност, т.е. старите българи принадлежат на тракийската общност.

Това не би трябвало да учудва никого. Старите летописци Св. Йероним, М. Аталиат, Й. Малала, Й. Цеца, Прокопий, Л. Дякон, Д.Хоматиян, Фулко са наричали многократно нашите деди мирмидони, кимерии, пеони и мизи. Това са без изключение палеобалкански народи обитавали Тракия хилядолетия наред. 

За съжаление мнозинството от учените умаловажава тези факти и дори ги тълкува като грешка на старите автори. Верно е, че не на всеки извор трябва да се вярва безпрекословно, но направим ли проверка ще видим, че по отношение на погребални ритуали, въоръжение, народна носия, земеделски сечива, лични имена и обичаи ние българите  сме несъмнено потомци на тракийския народ. На тези, които бяха възпети в Илиада, на тези, на тези, които станаха духовни учители на гърците, на тези които дадоха способни генерали и велики императори на Рим. Такъв народ не може да загине, той се преражда отново и отново показвайки на останалите как живеят истинските хора.

Използвана литература:

1.К.Порожанов, Общество и държавност у траките, средата на ІІ- началото на І хил.пр.Хр. (в контекста на палеобалканозападномалоазийската общност, STUDIA THRACICA 6, Българска Академия на Науките, Институт по Тракология, София, 1998;

2.Ст. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство “Георги Бакалов”, Варна, 1987;

3.Д.Овчаров, Въведение в Прабългарската Култура, Гутуранов и син, София, 2002;

4.Ст.Ваклинов, Формиране на старобългарската култура VI-XI век, БИД, Изд. Наука и Изкуство, София, 1977;

5.B.Hrozny, Ancient History of Western Asia, India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia, Pragues, 1952;