АКАДЕМИК ГАРЯЕВ ДОКАЗВА, ЧЕ РАЗГОВОРЪТ С ДНК ПОДОБРЯВА ЗДРАВЕТО, А СИЛАТА НА МОЗЪКА Е БЕЗГРАНИЧНА
„Трябва да се научим да разговаряме със себе си, със своите органи. Не са нужни нито аптеки, нито скалпел, за да бъде човек здрав. Защото човешката мисъл, изразена със слово, може да направи всичко нужно с органите. Може със слово и със собствената мисъл човек да поправи себе си, да премахне всички заболявания, да се защити от вируси и бактерии…“
Това са думи на учения Пьотр Гаряев, който успява да докаже теорията, която лежи в основата на мирозданието.
Гаряев е роден през 1942 г. в Перм. За дългата си научна работа той провежда много експерименти, част от които се смятат за спорни. Но опитите, които показва в Америка, Канада и Русия, доказват истинността на теорията му.
Пьотр Гаряев е основател на Института за лингвистично-вълнова генетика; той е академик в Руската академия на естествените науки, академик в Руската академия за медико-технически науки, член на нюйоркската академия на науките. Гаряев умира през 2020 г. при неизяснени обстоятелства, на 79 години.
Мелодията на гените
Гаряев е откривател на теорията за вълновия геном, основана на факта, че гените издават собствена мелодия. Всяка молекула ДНК има своя мелодия, която позволява да се открие болест, която още не се е проявила.
„Съзнанието може да управлява метаболизма. Хора, които свято вярват в своето излекуване, се излекуват от СПИН, рак и др. Клетките умеят да мислят…“ – твърди Пьотр Гаряев.
През 1984 г. той прави откритие. Извлечена молекула ДНК, която външно прилича на памук, с помощта на специално оборудване се премества ту в една, ту в друга страна. Учените открили, че след нея остава отпечатък.
Оказва се, че „записаната“ в гените информация може да се транслира върху други живи организми. И опитът с гризачи потвърждава това.
Следният опит бил направен в Торонто. От мишки със здрава задстомашна жлеза взели записания в гените им код и го насочили в организма на мишки, които имали разрушени органи. След две седмици при болните мишки започнали да се обновяват задстомашните жлези. Опитът доказал, че по този начин може да се предават данни от всеки жив организъм на друг. И това се отнася до всякакви органи.
Удивителна е версията за това, че с помощта на мисъл и дума може да се материализира всичко, защото гените на живите същества имат възможност да „четат“ и „чуват“.
Нашият хромозомен ред е изтъкан от словосъчетания. При което за гените не е важно на какъв език говорим.
Например американският селекционер Лутър Бърбанк (1849-1926), опитвайки се да създаде нови сортове растения, постигнал забележителни резултати, просто разговаряйки с тях.
„Той взел един кактус, който имал много дълги бодли. Но тъй като го използвали за храна, това създавало неудобства. Бърбанк решил да премахне бодлите. Дълго време не се получавало; той се ядосал и започнал да разговаря с кактуса. Помолил го да премахне бодлите… Смешно е, но това също е въздействие. Всичко живо е от един корен. ДНК в кактуса и в човека са устроени съвършено еднакво, но с различна информация. И след няколко поколения кактусът премахнал бодлите си…“ – разказва Гаряев.
Той твърди, че човешката реч е квази-генетичен материал, който прилича на конструкцията на гена. Именно затова толкова е важна молитвата, чрез която ние общуваме не само с Бог, но и със своите органи. Мисълта или идеята е първостепенна. След това тя се превръща в дума и изречения, които се овеществяват.
„Умните“ хромозоми
Човешките хромозоми могат да мислят. Когато мозъкът преработва някаква информация, в главата му се извършва силен микросинтез на ферменти, които стимулират обмяната на веществата. Молекулите ДНК записват нужната словесна информация, която човек в нужния момент си спомня. Това се нарича памет. С помощта на тези знания ученият Гаряев успява да подмлади зрели жени, които, без да са в репродуктивна възраст, започват да изработват яйцеклетки.
Гаряев твърди, че с времето хората са загубили способността си за регенерация. Сега ние можем да възстановим само черния дроб.
„Най-простите животни са защитени с това, че в случай на увреждане те могат да се създават отново, а нас ни защитават само милицията, армията и собствените ни юмруци. Но това по принцип не помага…“ с усмивка посочва генетикът и продължава: „Има една малка медуза, наречена Туритопсис. Тя може да се връща в младо състояние, доживява до старост, а след това се превръща в ембрион и отново расте млада медуза…“
Изводът е, че добросъвестните учени могат да използват тези открития за добри цели, за лечение и подмладяване на хора.
Но теорията за вълновия геном, ако попадне в неправилните ръце, може да се използва за негативни експерименти над човечеството.
http://www.rasper-bg.com/
