Един мъж починал.
По едно време видял Бог да се приближава, носейки куфар.
И Бог казал:
- Сине, време е да тръгваме.
Учуденият мъж попитал:
- Съжалявам, но времето на твоето заминаване дойде.
- Какво носиш в куфара си? – попитал мъжът.
И Бог отговорил:
- Това, което ти принадлежи.
- Какво ми принадлежи? Носиш нещата ми, дрехите ми, парите ми?
Бог отговорил:
- Тези неща никога не са ти принадлежали, те са били от света.
- Носиш спомените ми ли?
- И те никога не са ти принадлежали, те са на времето.
- Носиш моите таланти?
- Те никога не са ти принадлежали, те са били винаги според обстоятелствата.
- Ще доведеш ли приятелите ми, семейството ми?
- Съжалявам, че те никога не са ти принадлежали. Те бяха просто по пътя ти.
- Водиш ли жена ми, децата ми?
- И те никога не са принадлежали на теб, а само на сърцето ти.
- Носиш тялото ми ли?
- Никога не ти е принадлежало, тялото е прах.
- Значи носиш душата ми?
- Не, душата е моя.
Тогава мъжът, изпълнен със страх, захвърлил куфара, който Бог носел със себе си и когато той се отворил, мъжът видял, че е празен.
Със сълзи, които се търкаляли от очите му, мъжът казал:
- Никога не съм имал нищо...
- Така е. Само всеки миг, който си живял, е бил твой. Животът е само миг. Мигът е само твой.
Поради тази причина, когато имате време, използвайте го максимално.
Нека нищо, което ви принадлежи, не ви спира.
Живейте сега, живейте живота си и не забравяйте да сте щастливи, това е единственото нещо, което наистина си заслужава.
Материалните неща и всичко останало, за което сте се борили, остава тук.
Ценете тези, които ви ценят и не губете време с тези, които нямат време за вас. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар