На остров Крит е почитана и великата богиня-майка Ида. На нея са наречени извисяващата се високо планина Ида, а и пещерата Ида, в която според древните митове е отледан бог Зевс. Съвсем естествено, пещерата става място за поклонение.
Несъмнено, Минойската култура, наречена така по името на цар Минос, заслужава уважение. Строителското майсторство на древните обитатели на Крит е завидно, а способността им да създават красиви стенописи удивява дори в ново време. Хората на цар Минос са умеели да правят изящна керамика, хубави бижута, внушаващи страх оръжия. Известно е също, че са умеели да търгуват на големи разстояния и така са събрали огромно богатство.
Качествата на минойците карат учените да вярват, че на остров Крит е люлката на европейската цивилизация. По времето на Артър Еванс и Уил Дурант, никой още не е знаел, че Крит е само колония на хората, при които най-рано блесва искрата на познанието, но за това ще говорим след малко.
Правени са много спекулации относно произхода на древните минойци. Едни учени се опитват да изкарат поданиците на Минос гърци, други смятат, че са хето-лувити, трети пък вярват, че се касае за особен клон на семейството на семитите.
Несъмнено, бивайки най-важният търговски център в Средиземноморието, Крит става дом на търговци от различен произход. Преди около две хиляди години Страбон предава виждането на Омир, че митичният остров е обитаван от различни по произход хора. За една група от тях е използван особен епитет – богоравни. Става дума за пеласгите, тях създателят на Илиада и Одисея слага наравно с боговете на стария свят и това не е никак случайно.
Точно пеласгите, които са част от тракийското семейство, са основателите на Минойската цивилизация. През 50-те години на ХХ век, сравнявайки древната керамика на Балканите и изящните съдове от остров Крит, проф. Бедржих Хрозни стига до заключение, че траките са едни от основоположниците на културата на Крит.
По-късно, през 70-те години на ХХ век, подлагайки на анализ имената изписани с Линеар А, холандският учен Петер Ван Сусберген стига до заключение, че по удивително старите плочици се срещат тракийски лични имена.
С Линеар А са гравирани и предмети от злато, като на златен пръстен намерен в гроба на критски благородник е отбелязано и името на тракийския бог Арес. Акад. Владимир Георгиев прави опит за дешифровка на древното послание от пръстена, разчита името Арей (Арес), но смята, че това е хетския бог Яриш. Хетите действително почитат бог на войната и чумата носещ името Яриш, но той не е техен, както не са техни Епта (Ебат), а и Перва (Пирва). Култът към тези божества е предаден на хетите от старите балканци влезли в историята под името траки.
След като в най-древните критски документи са запечатани тракийски лични имена като Арей, Диза, Питак, Тетус и др., би трябвало да очакваме учените ни да определят народът на Орфей като основоположник, или поне един от основоположниците на Минойската цивилизация, както прави преди повече шестдесет годни проф. Хрозни.
Уви, такова нещо няма, не ми е известно дори някой наш изследовател поне да е направил опит да възстанови истината за далечните ни предци. Не само керамиката и личните имена гравирани по златни предмети и глинени плочици показват, че старата критска цивилизация е създадена от траки. За това свидетелстват и топонимите на остров Крит: Ида, Пергам, Даво, Гординия (Гортиния), Сетоя.
Ида и Пергам се срещат и в Троада – дом на трако-трояните. В Южна Тракия са разположени Идака и бистонския Пергам. Критското селищно име Даво се среща като елемент ва старобалканските названия Даос-дава, Ита-дава, Десу-дава. Гординия несъмнено е съпоставима с името на фригийската столица Гордион, изтълкувано от Ото Хаас и др. с думата градъ-град, селище. Намиращата се в покрайнините на Крит Сетоя не просто се обяснява със стблг. сентьнъ-краен, последен, но намираме и паралел в Сети-дава – най-северното дакийско селище разположено недалеч от изворите на река Висла.
Самото име на Кносос столицата на Крит, е сродно на българския топоним Книшава, който акад. Иван Дуриданов определи за тракийски и изтълкува като ерозирало място.
Който е запознат с географията на Кносос, знае, че това селище е разсечено от река Кайратус.
Уви, такова нещо няма, не ми е известно дори някой наш изследовател поне да е направил опит да възстанови истината за далечните ни предци. Не само керамиката и личните имена гравирани по златни предмети и глинени плочици показват, че старата критска цивилизация е създадена от траки. За това свидетелстват и топонимите на остров Крит: Ида, Пергам, Даво, Гординия (Гортиния), Сетоя.
Ида и Пергам се срещат и в Троада – дом на трако-трояните. В Южна Тракия са разположени Идака и бистонския Пергам. Критското селищно име Даво се среща като елемент ва старобалканските названия Даос-дава, Ита-дава, Десу-дава. Гординия несъмнено е съпоставима с името на фригийската столица Гордион, изтълкувано от Ото Хаас и др. с думата градъ-град, селище. Намиращата се в покрайнините на Крит Сетоя не просто се обяснява със стблг. сентьнъ-краен, последен, но намираме и паралел в Сети-дава – най-северното дакийско селище разположено недалеч от изворите на река Висла.
Самото име на Кносос столицата на Крит, е сродно на българския топоним Книшава, който акад. Иван Дуриданов определи за тракийски и изтълкува като ерозирало място.
Който е запознат с географията на Кносос, знае, че това селище е разсечено от река Кайратус.
Уви, такова нещо няма, не ми е известно дори някой наш изследовател поне да е направил опит да възстанови истината за далечните ни предци. Не само керамиката и личните имена гравирани по златни предмети и глинени плочици показват, че старата критска цивилизация е създадена от траки. За това свидетелстват и топонимите на остров Крит: Ида, Пергам, Даво, Гординия (Гортиния), Сетоя.
Ида и Пергам се срещат и в Троада – дом на трако-трояните. В Южна Тракия са разположени Идака и бистонския Пергам. Критското селищно име Даво се среща като елемент ва старобалканските названия Даос-дава, Ита-дава, Десу-дава. Гординия несъмнено е съпоставима с името на фригийската столица Гордион, изтълкувано от Ото Хаас и др. с думата градъ-град, селище. Намиращата се в покрайнините на Крит Сетоя не просто се обяснява със стблг. сентьнъ-краен, последен, но намираме и паралел в Сети-дава – най-северното дакийско селище разположено недалеч от изворите на река Висла.
Самото име на Кносос столицата на Крит, е сродно на българския топоним Книшава, който акад. Иван Дуриданов определи за тракийски и изтълкува като ерозирало място.
Който е запознат с географията на Кносос, знае, че това селище е разсечено от река Кайратус.
Няма коментари:
Публикуване на коментар